Наближавайки 23 ч. вечерта на 11 юли 2010 година историята на Испания се смени – футболният отбор спечели световна титла с героично 1:0 над Холандия на стадион “Сокър сити“ в Йоханесбург, ЮАР, и даде невиждана дотогава радост и гордост на 55-милионната Иберийска нация. Опиянението продължи шест години, гарнирано с две евро титли през 2008 и 2012, непостигано царуване от друг национален тим досега, плюс десетилетие доминация и в клубния футбол чрез Реал Мадрид, Барселона, Атлетико Мадрид и Севиля. Светът цъкаше с език и опитваше да дезшифрира ключа за триумфа.
Отборът на Висенте дел Боске стартира 19-тото първенство на планетата със загуба 0:1 от Швейцария, за което отнася куп критики, включително от извелия ги до евротитла‘2008 селекционер Луис Арагонес-Мъдреца. Времето от 11 юни до 11 юли 2010 ще ги прослави специално! Бият Хондурас (2:0) и Чили (2:1) и преодоляват с търпение на осминафиналите Португалия на Кристиано с 1:0.
Гол на Давид Вия срещу Парагвай ги праща на първи световен полуфинал за историята, където Карлес Пуйол след корнер опъва мрежата на Германия и изстрелва на финал с Холандия. Там, вечерта на 11 юли, Икер Касияс спасява два сигурни гола на суперзвездата Ариен Робен (в 61-ва и 83-та), а в продължението, в 116-тата минута намерен от третата резерва Торрес, халфът Андрес Иниеста забива победен гол и донася бленуваната титла. Испания е обявена за най-чисто играещата селекция, Икер – “Златна ръкавица“, Вия – “Сребърна обувка“ след голмайстора Томас Мьолер.
Този укенд медиите възспоменават великата годишнина с разкази, видеота и интервюта с шампионите от 2010. Спортният Съвет към Правителството организира честване вчера с гост Висенте Дел Боске, а управата на Община Мадрид с Фернандо Торрес като изложи копие на световната купа, взета от музея на федерацията РФЕФ, за желаещите да се порадват.
“Световното бе невероятен момент на обединение на цялата нация и на радост, бяхме жестока група с огромна отговорност, постигнахме нещо значимо за спорта и се наслаждавахме много в тази 2010 година.“ – заяви спиращият с профифутбола Фернандо, който бе решаващ за атаката при победния гол на Иниеста, след като “се видя“ отново със златната статуетка на земното кълбо.
Титлата обедини цяла Испания
10 години минаха от мача на живота ни, който всички играхме, анонсира “ТВ Куатро“ като излъчи специално днес финала Испания – Холандия, с куп повторения на вика на бившия футболист, треньор и сега тв-коментатор Хосе Камачо “Иниеста на живота ми“, станал национален слоган за самоотверженост и победа. Тогава Камачо (направил голяма част от тима световен младежки шампион) водел ежедневни тайни футбoлни разговори с приятеля си Дел Боске.
Кадри припомнят как цял Мадрид, авторката на тези редове, туристи и хиляди фенове от страната изпълниха централните столични улици да поздравят открития автобус с героите, “Червената фурия“, а после да танцуват и се смеят на незабравимото шоу на площад “Сибелес“ на резревния вратар Пепе Рейна, който представи всеки от съотборниците си, Дел Боске и техническия му щаб, по забавно-неповторим начин.
Защото в този 11 юли цял един народ, не особено богат на пари и имане, поиска да се събуди от предишни кошмари, нуждаеше се от докосване, от едно чудо – на този спасител Икер, оттогава наричан “светецът“, чието дясно ходило срещу Робен даде надежда за продължаване на мечтата, та тези които получаваха и получаваха удари, позволени и не, да тръгнат напред към полета над всяко препятствие. Нямаше VAR да изгони Де Йонг за каратисткото забиване на ботони в гърдите на Чави Алонсо. Имаше упорита борба. Защото ако не искаш ролята на жертва, не ти остава нищо друго освен да си герой.
Победният гол на Избрания – Иниеста
И там избраният бе той – вълшебният Андрес Иниеста (изстрадал в началото ритник отзад като за червен), защото така поиска съдбата и защото най-много го заслужаваше! Прекрасният му гол коронова по-най справедлив начин едно великолепно атлетично поколение с голям дух, амбиция и трудолюбие. Дори “умни глави“ да не му отредиха “Златна топка“, този техничар-великан ще има вечен престой в сърцата на всички испанци и любители на прекрасната футболна игра.
“Бе уникален момент. Сякаш всичко спря, замръзна. След контрола ми забелязах, че топката остава тупвайки, перфектна – чувствах и знаех, че това е момента за гол. Беше нашият момент, на цялата страна, на Испания. – описва най-специалния си гол днес героят Андрес, иначе скромен и пестелив на думи 36-годишен баща на четири деца. – Чувайки последните три съдийски свирки, просто паднах на земята и плаках, не можех да говоря, осъзнах че всички ще помнят какво съм направил…Вече не е твоето щастие, а това на останалите.
Оттогава 11 юли ми е като втори рожден ден, винаги ми пращат много честитки.
Неудобно ми е, когато ме хвалят. Футболът има капацитета да прекрачва бариери. Привилигирован съм, че донесох щастие на толкова много хора – няма по-голяма компенация от това…Да, все още ни вълнува, и така ще е цял живот. Всеки път виждайки гола е едно магично усещане. Покорихме върха като футболисти и професионалисти.“
Така Икер, Пуйол, Пике, Рамос, Ж.Капдевия, Бускетс, Чаби Алонсо, Чави Ернандес, Иниеста, Педро, Давид Вия (Торрес, Фабрегас, Хуан Мата, Хесус Навас, Ф.Йоренте, Х.Мартинес, Д.Силва, Рейна, Виктор Валдес, Албиол, Марчена, Арбелоа) доказаха, че най-голямото винаги идва с постоянство стъпчица по стъпчица.
“Получихме малката щипка късмет, която дотогава все ни липсваше. – усмихва се “старшията“ Висенте Дел Боске в многобройните интервюта. – Имах един невероятен отбор от изключително силни футболисти, нашите герои, които бяха и много добри момчета, разбираха футбола. Тогава направихме добре доста неща: играехме с малка дистанция между линиите, крадяхме, разгръщахме се и излизахме на атаки, може би ни липсваше малко дълбочинност, но чрез Давид (Вия) се справяхме с проблема, защото доста пъти не стигахме до гола.“
Селекционерът-маркиз и до днес благодари на тогавашният шеф на РФЕФ Анхел Вияр за визията му, организацията и доверието да води национала.
“При първия ни разговор му казах, че имаме страхотно наследство от Луис Арагонес (еврокупата през 2008) и трябва да се възползваме от инерцията. Ключът бе нормалността и че всички в тима бяхме близки като семейство.“
Купа и целувка за Икер
“Най-великият момент за мен бе, щом вдигнах купата, световното ти дава тази специална звезда. – призна Икер Касияс днес. – Най-доброто, което можеше да ни се случи бе да загубим първия мач, оттам започнахме да изискваме от себе си много повече и като отбор също. Все едно да дръпнат ухото на най-умния от класа и да се замисли… Реалността е, че е адски трудно да спечелиш този турнир, ние с желание и радост спечелихме три поредни трофея с европрейските. Аз преживях и великолепни лични моменти с близки и приятели.“
Вечерта остана в паметта на милиони тв-зрители по света с целувката на Икер по устните на тв-журналистката Сара Карбонеро, която опита да го накара да говори пред камерите. Опиянен от триумфа, вдигнатата златна статуетка, празника с тима, капитанът сподели радостта с няколко думи, посвещение за близките и за нея като с две целувки по устните и окото на изумената красавица, показа любовта им на цял свят. Сара бе доста критикувана дотогава (особено след загубата от Швейцария), че като репортер край терена разсейвала Икер. Днес са щастливо семейство с двама малки сина и се борят за новмален живот – Икер преодоля микроинфаркт в Порто миналия май, а Сара – операции срещу коварна болест.
В ЮАР щастие намери и Жерар Пике, който се влюби от птъв поглед и взаимно в изпълнителката на официалната песен на първенството Шакира. Двойката мина през тайна връзка, раздели с дългогодишни партньори, за да сформира семейство с двама сина.