Жаклин Михайлов/Тема спорт
От години дамоклевият меч на справедливостта е увиснал над наличието на класация за най-добър футболист на година у нас. И дори хронологически се вижда, че процесът става все по-мъчителен с отлагането на уж важното и съдбовно съобщение. Когато имахме футбол и футболисти, това събитие се случваше през декември, сега вървим към март, когато отдавна се е забравило какво се е случило през вече далечната, минала година.
Но все пак класацията отстоява на бурите и се фиксира поредният безсмислен и неаргументиран резултат. Навикът е силен, организаторите – издръжливи, а журналистите тщеславни да си видят имената в някакъв списък с дребен шрифт. И на съвсем заден план остава смисълът от цялото това постно, а понякога и пошло мероприятие. Няма как да е иначе, когато на сцената излизат не героите на сезона, а провалите му Защото съвременните български футболисти дори нямат моралното основание да се наредят в историята до своите предшественици.
Кощунствено е до Георги Найденов, Иван Колев, Георги Аспарухов, Кирил Ивков, Павел Панов, Христо Бонев, Христо Стоичков и Димитър Бербатов да застанат сегашните. Те могат да печелят само класацията за антифутболист на годината в България. Жалки са с хубавите костюми и тъпите си благодарности. И същото толкова глупави са ответните доводи, че все пак традицията трябва да се спазва на принципа на стоте слепи войни на Самуил и едноокият. Проблемът е, че няма и едноок!
Всяка година самосиндикално, без официално да давам вот, посочвам в „Тема Спорт“ и своята оценка като пътеводна светлина за гласуващите. Винаги е добре да се чуе още едно мнение. Сега обаче категорично пледирам да се сложи краят на пародията! През 2025-а всяко решение за избор на футболист на годината и подгласници ще е обида за интелекта и предателство спрямо традициите на футбола у нас. И веднага влизам в кожата на редовия гласуващ – Кирил Десподов все пак е капитан и лидер, а и от време на време играе за ПАОК. Илия Груев се класира за Висшата лига с Лийдс, Ивайло Чочев бележи важни голове за пропадащия Лудогорец, Димитър Митов спечели купата на Шотландия, Филип Кръстев най-накрая направи забележимо присъствие в чужбина в Ередивизие с Цволе. По левскарска линия вероятно ще има консолидация около Марин Петков или Радослав Кирилов. „Червените“ биха могли да отговорят с… Петко Панайотов. Някои пък ще дават глас за лични приятели. И накрая анкетата ще придобие някакъв завършен вид, но той ще е поредна срамна страница, защото реална конкуренция в тази конкретна ситуация няма как да съществува. Самите „кандидати“ също трябва да проявят разбиране и масово да откажат да участват в анкетата, като в любимите им социални мрежи призоват да не се гласува за тях. Нали се чувстват смачкани и слаби, най-нормално е после да не си купуват костюм за церемонията, а да си стоят вкъщи. И ако някога постигнат нещо наистина сериозно във футбола, тогава да заявят претенции да бъдат справедливо оценени и наградени.
Иначе ще са като Кирил Десподов, който се равнява по Христо Стоичков в броя на наградите, но и сам съзнава, че е на космическо разстояние от него като футболни постижения. С какво господин Десподов заслужи пет пъти да е футболист на България? Наградата не му бе давана за някакви големи и безспорни постижения, а защото няма по-добър от него през годината. Ама това, че няма по-добър от теб, не ти дава правото да се приемеш за футболист на годината! Смисълът на начинанието е от многото много добри ти да бъдеш излъчен за най-добрият. През годините такива великани като Димитър Якимов, Георги Соколов, Георги Денев, Божидар Искренов, Наско Сираков, Йордан Лечков не са печелили отличието, защото колегите ми са избирали някой по-изявен от тях в същата година. И се водят вечни спорове дали онзи избор е бил обективен, или субективен. Но онова е било наистина избор между големи футболисти и личности. А сега няма какво да се избира. Всеки един развой на актуалната анкета е компрометиран изначално. Всеки един от възможните победители няма и грам основание да му бъде поставено името да гигантите в българския футбол. Той дори трябва да се засрами, когато водещите на церемонията обявят, че е футболист на годината и да се замисли какво е постигнал и спечелил, за да бъде удостоен с отличието. При всички положения е обидно да станеш футболист на България в годината в която са фиксирани най-лошите резултати на националния отбор. А няма как победителят да не е участвал в мачовете на А отбора през годината. Или може би пак на майтап трябва да бъде лансиран някой ветеран от бистришките тигри!
Спрете пародията без излишен шум и обяснения. И без оправдания, че това не зависи от вас, защото си има организатори, които държат правата. Те правата са за нещо, което го има, а не за такова, каквото не съществува. И отново пледирам към журналистите, които трябва да откажат да участват, защото не е в техен професионален интерес да узаконяват едно безумие. Принципът „и с мен, и без мен, пак ще го направят“ е контрапродуктивен. Няма никакъв престиж в тази работа, отказах да участвам преди 20 години, когато изборът беше между Мартин Петров, Стилиян Петров и Димитър Бербатов. И си имах някакви мои съображения, може би изцяло себични. Но да гласуваш за централния нападател на Манчестър Юнайтед или за капитана на Астън Вила в никакъв случай не беше срамно, както за сегашните кандидати.
Сигурен съм, че огромната част от феновете не иска да се избира футболист на годината, който не отговоря и на най-минималните и занижени стандарти. Навремето се създаде и издаде от най-добрите тогавашни спортни журналисти-корифеи книгата „Върхът е само за един“ с очерци за победителите. И тя трябваше да се допълва с новите герои. Да те изберат за Футболист на годината в България някога бе като да изкачиш Еверест. Е, сегашните не могат да стигнат до Овчарец и Синавица. И по тази причина анкетата не трябва да се провежда!