Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Диаметрално различни са емоциите на сините спрямо червените фенове в края на изнурителната футболна есен. Левски загуби болезнено от Славия на Герена, а ЦСКА спечели с лекота на Тича.
Отзад-напред, защото двубоят на Герена определено дълго ще се помни като ярък щрих от най-старото столично дерби. И въобще, най-старият футболен мач у нас. И овациите напълно ги заслужиха белите със спасена дузпа при 1:0 и знаменит обрат до 1:2 след това.
Победителят винаги получава цялото имущество и това се случи в Подуене. Левски доминираше напълно и до едно известно време гостите си бяха една обикновена боксова круша. И както се случва само на слабите отбори, в един миг рухна всичко. Пясъчният замък на морския бряг го заля водата и нищо не остана от него!
Сега може да се спори дали се случи при пропуска на Ивелин Попов при дузпата или при рикошета в главата на Шеху, но от един момент нататък философията на мача се промени коренно. Сините ученички се оказаха с много крехка и лесно ранима психика. И като не стана на тяхното, вдигнаха бялото знаме в унисон с екипа на гостите. И това не е за пръв път, същото се случи през август, когато сините фенове изпиха същата горчива чаша, само че срещу Хамрун Спартанс.
Тогава набързо от рая в ада ги изпрати Николай Михайлов, а сега Ивелин Попов. И двамата с претенции за величие!? Сигурно имат право да си го мислят, но активът им за левскарите се нарича закопаване два метра под земята. Иначе във футбола наистина няма нищо фатално.
Допуснат гол, изпусната дузпа не са края на света. Случва се на всеки, както гласи изключително тъпото клише. Но хората, които буквално носят Левски на ръце през последната година не го заслужават. Обидно е за тях. Някой трябва сериозно да се замисли, а и футболът е поле на променливите стойности. И всенародната любов лесно може да се превърне в стихия с обратен знак. Не толкова продукцията на терена, колкото отношението на футболистите към чувствата на привържениците може да се превърне в огромен проблем.
Защото тези момченца със сините екипи трябва да съзнават, че хубавите им заплати не ги плаща някой Чичко Паричко с неясен произход на парите си , а хората на които те късат нервите в последните седем мача. И да отидат при психиатър, но не за сметка на клуба!
И към мача във Варна, който ЦСКА спечели не в условията на някаква рязка психологическа промяна, а с класа и умение. Това беше един от най-добрите двубои на червените през цялата есенна кампания. Защото имаше и далеч по-бледи като качество на показаното.
Но на Тича доминираха от началото до края срещу противник, който беше излязъл за 0:0. Черно море много прилича на борците, които нямат хватки от стойка и разчитат само на носения от партер. Обаче ЦСКА не легна нито веднъж в партер. И треньорските идеи на Илиан Илиев се оказаха микроскопични.
ЦСКА изпраща един превъзходен есенен сезон с победи на Тича, на Лаута, в Коматево, в Кърджали. И малко не достигна за нещо грандиозно и в Разград. Определено Саша Илич развива перфектно отбора с предоставения му кадрови персонал. Дори отписани от него играчи като Джеферсон вършат отлична работа, когато им се гласува доверие.
А Юга и Вион видимо разцъфтяха под негово ръководство. А най-хубавото в цялата ситуация около ЦСКА е, че отборът може още да надгражда, защото победите са най-доброто средство за футболно развитие. Но на Тича се видя нещо, което при червените отсъстваше дълги години- увереност и стил. И ще е много любопитно дали ЦСКА ще успее да постави под напрежение Лудогорец през пролетта.
Петимни сме и на това, защото е напълно ясно, че титлата пак ще си остане на старото място.