Fоur Fout Two/Превод Тема Спорт
Диего Марадона си отиде от този свят малко след 60-ия си рожден ден, а списание „4-4-2“ върна лентата назад към радостта, разрухата и лудостта, които съпровождаха най-забавната фигура в историята на футбола.
За потрошения трофей в Барса
Ноември 1982 година. Няколко седмици по-рано Диего бе опитал кокаин за първи път. Той седна на пода в банята у дома си. Очите му губеха фокус и той загаси светлините. Изведнъж на вратата се почука. На вратата е неговата майка Далма. „Бях ужасен, бях наркоман – замисля се по-късно Дон Диего. – Само на 22 го направих… Защо? Не знам. Предполагам, за да се чувствам жив.“
Пет месеца преди това Барса бе похарчила рекордните 5 милиона лири, за да го купи. Свиква бързо, вкарва 6 гола само в 13 мача. В първия месец остава при вицепрезидента Касаус, но не всички са толкова любезни. Треньорът Удо Латек е прекалено дисциплиниран и скоро се уморява от непостоянното поведение на Ел Диес. Един ден звездата закъснява толкова много за мач, че Латек нарежда на отбора да тръгне без него.
Добрият старт на Марадона спира внезапно през декември 1982 година, когато е диагностициран с хепатит. Болест, която често е свързвана с развлекателната употреба на наркотици. Докато се връща през март, треньорът Латек вече е уволнен. Начело е Сесар Луис Меноти (аржентинец, световен шампион от 1978), който угажда на нощните лудории на своя сънародник. Дори мести тренировките за следобед, за да може Диего да се наспи в новия си дом след кокаиновите купони. Човек от 25-членния изцяло аржентински екип от „умници” край звездата споделя: „По всяко време в къщата на Марадона имаше храна и някой в спалнята, с който имаш шанс да си легнеш.” При едно посещение шеф на Барселона се е шокирал от гледката. Заварил Марадона чисто гол в леглото до неговата годеница Клаудия. Те гледали порно с тяхното чихуахуа.
Въпреки всичко нисичкият плеймейкър все още се представя добре на терена – спечелва Купата на краля и Купата на лигата (и двете срещу Реал Мадрид през юни 1983-а).
Почти пропуска първия финал, тъй като е поканен заедно с Бернд Шустер на бенефиса на Паул Брайтнер в Западна Германия. Диего побеснява, тъй като президентът Хосе Луис Нунес отказва да му даде паспорта. В отговор бесният Диего се втурва в стаята с трофеи на „Ноу Камп“ и заплашва: „Ще чакам 5 минути. Ако не получа паспорта си, ще изпотроша всички тези прекрасни трофеи един по един”. Когато Хосе Луис Нунес не си показва лицето, Диего заличава предсезонния трофей „Тереса Ерера“…
Все пак Диего получава паспорта си, но не успява да играе в бенефиса, тъй като Барселона намира дупка в правилата на Ла Лига, които му попречват да пътува.
През септември 1983 г. централният защитник на Атлетик Б Андони Гойкоечеа му чупи глезена след ожесточено влизане, което изцяло отговоряше на неговия прякор „Касапина от Билбао“. И до днес Гойко пази обувката, с която контузва Диего, а тя е окачена в стъклена кутия на видно място в неговия дом. В края на същия сезон финалът за Купата на краля дава възможност на Диего да си отмъсти, но Атлетик печели с 1:0, фокусирайки се върху още слабия глезен на Диего. След края на мача страстите излизат, избухва и настава масов бой с ритници и юмруци. Всичко това пред самия крал Хуан Карлос, гледащ от трибуните.
В резултат на боя Диего е наказан за 3 месеца, а в същото време неговият доверен агент Хорхе Цитершпилер регистрира големи загуби в няколко инвестиции, включващи парагвайска зала за бинго. Закъсалият дует се нуждае от нов ход – 23-годишния Марадона отива в Наполи. Не може да се каже, че престоят му в Испания е провал (38 гола в 58 мача), но все пак от Испания започнв спускането, което го отведе до дъното – наркоман с наднормено тегло. „Тези, които казват, че кокаинът стимулира, не знаят нищо. Той е безполозен за цял живот! Безполезен!“, въздъхва по-късно Диего.