Световният вицешампион с Хърватия Лука Модрич се върна у дома за почивка с близките и даде обширно интервю за “Спортские новости“ с акцент спечелената титла на Испания с Реал Мадрид.
Как се чувствате след завоюваната 34-тата лига с Реал?
Отлично! Изпълнен с щастие и удовлетворение за втората ми титла в Ла Примера. Имам 16 трофея с Мадрид, четири Шампионски лиги, но тази купа ме прави специално щастлив!
Може би защото е втори за осем години в Мадрид?
Вероятно. Определено трябваше да сме спечелили повече национални титли, някои състезания ги играхме мудно … както и да е, вече е минало, трябва да се наслаждаваш на настоящето и да влияеш на бъдещето си.
Впечатленията Ви от тази странен заради пандемията сезон?
Имахме постоянна добра игра през цялата година, специално работихме отлично за финалното ускоряване след една дълга почивка. Серията от 10 поредни победи и равен говорят за този отбор. Спечелихме и Суперкупата на Испания през януари, все още сме в битката за Шампионската.
Изненада ли Ви доминирането на Реал след месеците на спиране?
Честно, не. През карантината всички тренирахме. Бях в контакт с колегите от тима и почувствах, как всички работим с допълнителна мотивация, предполагам и заради неочакваната и тотално нова ситуация с коронавируса. Искахме футбол, Когато най-накрая се срещнахме да тренираме заедно, усещах дори още по-силна свръзка между играчите, наслаждавайки се отново на пълен апогей на играта. Това е позитивно.
Но не си мислехте, че ще спечелите 10 мача поред…
Признавам си – не, защото знаем колко е силна лигата, сложно е да направиш такава поредица. Но в едни съвършено различни условия на трениране, без публика и на малкия ни стадион, се справихме супер. Атакувахме много компактно, солидни, центрирани максимално в защита и играхме добър състезателен футбол.
Какво ще кажете за “брат“ си Серхио Рамос и неговите 100 гола в 695 мача?
Точно. Какво да кажа? Брат ми Серхио е феномен. И не защото от осем години сме изградили специално приятелство, срещаме се семейно и сме на ваканции всички заедно, или защото сме изживели фантастични футболни моменти и успехи. Рамос е 34-годишна скала, на високо конкурентно ниво и щом го видиш ти става ясно колко е отдаден и нетърпелив за триумфа. Лидер на отбора и най-добрия защитник в света. Кариерата му казва всичко за класата му на играч.
Кой ви впечатли този сезон?
Не бих отличил никой, защото силата на този Реал Мадрид е групата. Всеки помогна по свой начин, включително новодошлите, младите като Винисиус, Родриго..
Имаше очаквания с Азар, но контузиите го наказаха…
Еден е страхотен играч! Наслаждавах се на играта му с Челси. Вярно, че нямаше късмет със здарвето, откак дойде, бе очевидно колко нетърпелив е да покаже какво може и щеше да направи страхотни неща.. И аз минах по този път на високи очаквания и адаптация, така че му казах просто да е търпелив. Качеството му е високо и се нуждаем от уменията му, но важното е да е във форма. Ако е готов за Сити, супер, ако – не, най-вроятно септември за новия сезон ще е напълно излекуван.
За първи път Бензема получи отношение като към голяма фигура.
Много съм щастлив за него, най-накрая всички си дадоха сметка за това, което ние футболистите знаем от доста дълго време. Бензема е велик нападател, с когото е удоволствие да играеш. Неговото разбиране на играта, движението, ускоряването на равновесието на съперниковата защита са специални.. Винаги работил усилено за тима и се радвам, че сега получи големи овации и удоволствие за признатата си класа.
Дали причината не е излизането от сянката на Кристиано Роналдо.
Няма нужда да спорим за важността на Кристиано за Мадрид, но трябва да кажа, че не ни притеснява, че не е тук, в смисъл, че не можем да да имаме същите амбиции. Бяхме убедени, че ще продължим да печелим и без него, защото независимо от силата на индивида, отборът винаги е над всичко и неговата мощ е най-голяма.
Валверде, Винисиус, Родриго… младостта настъпва здраво.
Точно. Нова вълна на ентусиазъм, свежест, физическа сила и страст, донесена от така талантливи млади играчи, оживиха групата. Клуб и треньор действаха мъдро с тях, което ни мотивира и заздрави нас, старите и опитните да повишим ритъма. Резултата е явен.
Съгласен ли сте, че ключовият човек за новата стъпка напред е Зидан?
Без съмнение. Зидан потвърди класата си, и не само във футбола, което е фантастично! Показа, че е свръхчовек. Създаде със свой почерк страхотна атмосфера вътре и около отбора. На спокойствие, той е силно коректен в приближаването си към футболиста. Винаги има не толкова играещи и с право недоволни, но фокуса на треньора допринесе всеки да се чувства част от тима и приеме моментната ситуация. И още нещо важно. В съблекалнята всики са готини типове, никой не създава проблеми със свои мотиви, няма “развалени ябълки“. Това е много важно за спойката, която имаме.
Каква е разликата между първия и втория Зидан?
На пръв поглед е същата харизматична личност и треньор, разбиращ играчите си. Ще се повторя: ясно е, че Зидан бе много голям футболист, но и който знае много добре какво и кога д акаже, да се доближи до играчите. Без значение дали говорим за развитие на тима, тактически фокус или решения, които трябва да бъдат взети… Имаше кризисни моменти, но той знаеше как да реагира навреме и смени ритъма на ситуацията. Това са силните характери. В този втори етап, Зидан ми се струва дори по-добър във всичко, което направи добре преди. Донесе нови неща в тренировките и тактиките, имаме повече автоматизация, напреднахме в защитата, което преди ни беше проблем. Всичко това се видя в 11-те мача след рестарта.
Въпреки всичко продължават да го критикуват.
Толкова съм виждал и слушал във футбола, че не би трябвало да ме изненадват такива повърхностни истории.. Щом някой се е доказал като треньор с титли, на мен ми е смешно, щом друг се съмнява в опита му. Зидан е сред най-добрите треньори в историята на Мадрид, и има жестока конкуренция, според мен днес е от най-добрите в света.
Бяхте ли ядосан на някои негови решения преди и сега относно игровите Ви минути?
Който ме познава отдавна, знае колко ми харесва да играя – на тренировки, мачове, отначало докрай. Което, разбира се, не е реалистично. Зидан винаги е настоявал играчите да дозират и да се въртят. По правило, като започват състезанията, Мадрид играе на всеки три дни и е нужно да разпределяш силите. Понякога не ми харесва, но в резултат бе прав.
Миналата есен след контузии с национала, някои футболисти като Валверде се възползваха от отсъствието Ви и се наложиха. Когато Зидан не ви включи в мачове като срещу Атлетико, ПСЖ и първото Класико изглеждаше като край на незаменимостта Ви в Реал…
Първо сезона започна зле с мача във Виго, когато в 56-тата минута получих първи в кариерата ми червен картон буквално за нищо. Какво изгонване е това, щом инцидентно настъпваш съперник зад теб…Изпуснах един мач и срещу Виляреал почнах от пейката. Посте се контузих срещу Азърбайджан, отсъствах три мача и Зидан не ме пусна срещу Атлетико и Гранада.
Но сменихте контузил се Крос и в 34-тата вкарахте един от най-красивите си голове.
Да, наистина се нуждаех от това усещане, когато стрелях и почти скъсах мрежата. Все едно приключи етап на яд. За нещастие следващие мач на Хърватия с Уелс пак се контузих.
И бяхте резерва в отложеното за декември Класико на Камп Ноу.
Така реши треньора и имаше своето право. Виж, имам страхотни отношения със Зидан от първия ден на запознанството ни, когато бе асистент на Анчелоти. Заздравихме ги през 2016 като ни стана треньор и ми помога много във важните напредък в играта и самочувствие. В един от първите ни лични разговори каза да вярвам в себе си, че имам специални добродетели и съм достоен за “Златна топка“. Означаваше много за мен и реших, че си заслужава да се включа в групата на футболистите на това ниво.
Бил е прав, защото две години по-късно спечелихте “Златна топка“. Но миналата зима не изглеждаше да сте добре, нито във връзката с треньора…така казваха медиите.
Контузиите и сгъстения конкурентен ритъм спомагаха за създаване на такава атмосфера по медиите. Всъщност нещата бяха различни. Зидан и аз си говорехме често, когато нещата вървяха или не. Специално ценя, че говори открито, казва си честно мнението и очаква същото от теб. Тогава му споделих притесненията, тренирах добре и според мен играех на ниво – исках да знам как ме вижда той, защото шефът е най-важен.
И какво Ви каза?
Че е много доволен от работата ми, фокусирането и да продължавам така. Не се съмняваше в способностите ми, но бе честен да признае, че в онзи момент има различна визия за най-доброто за отбора. Приех го и запретнах ръкави. Все още бях пълен с мотивация и желание да се наложа.
После всичко си дойде на мястото.
Е, не аз се съмнявах, други бяха. Лошият старт на сезона ми бе не защото съм на 34 години, а заради две контузии и незаслужен червен картон. Това наруши ритъма ми, както би се случило на всеки футболист, дори и на 24. На Суперкупата показах, че ако съм във форма и с постоянство, все още мога да съм на нивата на предизвикателства, които има в Мадрид.
Но медиите говореха, че не е на нивото си…
Разбирам как функционират медиите. От идването ми в Мадрид съм получавал различно отношение, от съмнения че мога да съм провал, до голямо признание и подкрепа. Винаги съм приемал това като част от живота в един така голам като Реал клуб, с постоянно високи изисквания и максимален натиск. Винаги си на кантара и това е. Трябва да си подготвен за него, да се концентрираш в работата и да си възможно най-добър, щом играеш. Но този сезон чувствах, че отношението към мен не е коректно.
Много пъти сте казвал, че искате да приключите кариера в Мадрид.
И кой не иска? Но остава да видим дали и клубът го желае. Знам, че полузащитниците рядко остават на 35 години. Чувствам го като дом, но ако Реал прецени, че не съм подходящ, съм готов за тази опция, а сентимента ми към клуба няма да се промени. Е, очаквам да счупя това “правило“. Работих здраво да стигна до Реал, преминах през всичко и няма да се откажа ей така. Ще се боря на терена, за да заслужа продължаване.
Остава Ви по-малко от година договор. Какво означава?
Сигурно е само, че ще играя в Мадрид до юни 2021.
И после?
На моята възраст не мисля за “после“ (смее се-б.а.). Ще видим. Стъпка по стъпка. Усещам, че имам в краката още някоя година футбол и съм на 100 процента убеден, че искам да играя със същата мотивация за тренировки, борба и себераздаване за титли.
Рамос е на 34, но не е така под съмнение, може би е по-сложно за халфовете?
Ключа е какво показваш на терена, не възрастта, какво си казал или си направил някога. Не ми трябват привилегии или защита срещу критики заради някакви стари заслуги, но е справедливо да бъда съден за проявите на стадиона. Оттам сам съм си най-големия критик. В момента, в който преценя, че не мога да държа ритъма и съм неефективен, сам ще го приема и ще се откажа.
Създаде се впечатление, че някои медии, може би по-близки до източници от Реал, разгласят ехо от клуба за възможно Ваше непродължаване. Говорихте ли за това с отговорните лица?
Не, защото не съм чувствал промяна в поведението на клуба към мен. Имам отлични отношения с Реал, искам да кажа, с президента Флорентино Перес и директора Анхел Санчес, още от началото. За мен Мадрид е топ, винаги съм се раздавал, тук ме познават и знаят, че всичко може да ми се каже открито. Но, не съм се чувствал под въпрос и да изяснявам нещо…
Говорили ли сте с клуба за бъдещето Ви?
Не още, няма бързане. Щом дойде момента ще седнем и ще разкрием плановете си, мисля че това е нормално. Без стрес. Сега най-важна става Шампионската лига.