Мигел Дилейни/Independent/Тема Спорт
Малко преди затварянето на трансферния прозорец Сити плати нужното, за да си осигури Джанлуиджи Донарума от ПСЖ. Ходът изненада мнозина заради внезапния характер на привличането и факта, че Пеп Гуардиола винаги е изисквал вратари, умеещи да играят с крака. Това действие не е типично за гражданите, които доминират в Англия вече десетилетие. Мнозина дори отбелязаха, че напомня повече на Юнайтед. Само където червените дяволи се отказаха да се впуснат в подобна сделка, което е най-ясният знак за нова посока.
Преди неделното дерби на град Манчестър има необичайно много неизвестни – как ще играят двата тима и кои вратари ще бъдат титуляри. А формата им е доста колеблива. Всичко това превръща двубоя в най-непредсказуемия сблъсък между Сити и Юнайтед в съвременната епоха. Беше трудно да се определи победителят и между 2009-а и 2012-а, но тогава и двата отбора бяха изключителни. Успехът тогава почти винаги беше с цената на трофей. Сега – не толкова. И двата тима имат нужда от победата, за да решат големи проблеми.
Това не е ново за Юнайтед, но серията им от триумфи в дербитата през последното десетилетие – особено по времето на Оле Гунар Солскяер, винаги бе изградена около силата на Сити.
Идеологията на Гуардиола бе толкова ясно дефинирана, че червените дяволи знаеха как да я контрират. Сега е обратното – подходът на Рубен Аморим е по-лесен за предвиждане от този на небесносините. Само че вече не е напълно ясно как ще изглежда Сити или кой отбор ще се появи.
Това върви ръка за ръка с факта, че двата глобални клуба в един средно голям град неизбежно са взаимосвързани и си влияят – за добро и за зло. Много се говори за силното „синьо“ присъствие в Юнайтед – начело с Омар Берада и Джейсън Уилкокс. Това бе подсказано още от повтаряните от сър Джим Ратклиф препратки към „разумния“ модел на „Етихад“. Това изглежда като признание, подобно на онова на Брайън Марууд от ранните му дни като директор по футболните операции на Сити около 2009-а. Той съзнателно минавал покрай „Олд Трафорд“, за да си напомня какво е нивото, което трябва гражданите да гонят. По-късно огледало на това се появи в новата база на червените дяволи.
И все пак това очертава друга разлика. Докато Юнайтед са открили нова цел и посока, Сити просто се опитват да намерят себе си. Не е правилно да се твърди, че клубът е към края на ерата на Абу Даби, но очевидно се приближава до края на каталунската ера. Гуардиола открито говори за бъдещото си напускане и е трудно да не се свърже това с оттеглянето на спортния директор Чики Бегиристайн. Отдавна се твърди, че основната причина Пеп изобщо да дойде в Сити е, че е чувствал дълг към Бегиристайн, който му дал шанс в Барселона през 2008-а.
Сега каталунецът загуби своя бивш съотборник и дългогодишен приятел. Той бе заменен от Уго Виана от Спортинг Лисабон – ход, който подсказва ново преплитане между клубовете. Виана бе много близък с Аморим, като някои източници дори твърдят, че една от причините Юнайтед да го искат още през октомври е именно страхът Сити да не го вземе.
Трансферният прозорец на Сити през лятото не беше толкова гладък, както обикновено. Говори се за вътрешни различия при сделките, най-добре илюстрирани с внезапния ход за Донарума. Това не пасваше на предишната стратегия или футбола на Гуардиола. Идва в момент, когато клубът сякаш вече се подготвя за епохата след Пеп и когато каталунецът не е толкова централна фигура, както преди.
Може би това е правилната посока, тъй като част от кризата миналия сезон бе именно заради прекомерната зависимост от един човек. Но това временно носи повече несигурност. Гуардиола може да се озове в сходна ситуация с Алекс Фъргюсън през 2012-а, а именно да иска да си тръгне с голям успех. 54-годишният специалист очевидно се старае твърде много да коригира курса.
Гражданите сякаш са хванати между две епохи, особено докато новите играчи усвояват сложния подход на Пеп. Основният проблем е, че съставът на Сити все още е настроен към модел на игра, базиран на владение, а новият асистент Пеп Линдерс набляга на високата преса. Адаптирането към това може да обясни представянето досега, когато тимът не изглежда напълно в ритъм. Срещу Брайтън сякаш им свърши горивото след час игра.
Аморим има подобни проблеми. Една от причините за собствената му криза миналия сезон бе опитът да приложи тренировъчния метод на Спортинг в много по-взискателна среда, и то без свободни седмици. Не е чудно, че Юнайтед изглеждаше изтощен. Именно затова е толкова разочароващо, че кампанията започна с вяли изяви и шокираща загуба от Гримзби в Купата на лигата. Имаше надежда, че червените дяволи вече имат основата и им трябва само искрата. Възможно е дербито да я донесе. Този път обаче Сити имат абсолютно същата нужда.