Червена България е в еуфория след зашеметяващия успех над Берое с 2:0 като гост в първия полуфинал за Купата на страната. Победа, постигната далеч не случайно на фона на показаното и която при определени обстоятелства можеше да бъде и по-убедителна. В сряда двата отбора се срещат за втори път в мач-реванш, който ще определи единият финалист, а по всяка вероятност и носителя на трофея.
За някои от феновете на ЦСКА обаче един призрак се носи из Борисовата градина и околностите. Призракът на познатото около втория мач с Байер Леверкузен през 2005 г. И ако за тях той прилича по-скоро на доброто привидение от книгата на Оскар Уайлд „Кентървилският призрак“, то съперниците им от Берое нямат големи поводи за усмивки.
Разбира се, всичко което ще прочетете в този текст е по-скоро футболен фолклор, но пък си заслужава напомнянето.
На 15 септември 2005 г. ЦСКА печели изненадващо в Леверкузен с 1:0 с гол на Йордан Тодоров, който още не е Тъча. Прилика номер 1. Аутсайдерът побеждава като гост. Прилика номер 2. Не пуска гол.
В интерес на истината отборът на Йешич се представя изключително стабилно и като цяло е далеч от картинката, която наскоро гледахме в Лейрия при 1:0 на националния отбор срещу Португалия – опълчение, случаен гол и случайна победа. Тук е и прилика номер 3, тъй като под Аязмото ЦСКА просто не даде обяснение как би могъл дори да допусне равенство.
Странните съвпадения продължават с невероятна точност. Прилика номер 4. След мача, Леверкузен уволнява легендарния Клаус Аугенталер и слага временен треньор Руди Фьолер. У нас това е Петър Хубчев – Пламен Липенски. Под номер 5 слагаме съвпадението, че до ответния мач с ЦСКА на „Българска армия“ той изковава две победи, също като Липенски сега в Берое.
Дойдохме до номер 6. Победите са по една навън и една като домакин, при това със същата последователност. Байер първо бие с 3:1 в Дуисбург, а после надвива Кьолн у дома. Берое пък се разправи навън с Монтана също с 3:1 (това няма да го слагаме в отделно съвпадение), а в Стара Загора беше още по-убедителен срещу Локомотив Пловдив.
Последните дни около реванша бяха истинска истерия за билети. При това на цени, които тогава бяха доста високи. Докато днес 8,18 и 25 лв са поносими, преди 11 години ситуацията не беше никак розова. И тогава опашките бяха безкрайни. Прилика номер 7.
Има и 8-а прилика. Настроението у феновете на съперника. Те виждаха случайност в победата на ЦСКА като гост на Байарена и очакваха Бербатов и компания да отбележат минимум три безответни гола в София. Това не се случи. ЦСКА повториха отличния си мач, а Мурад Хидиуед отбеляза единствения гол в мача за втората победа с 1:0.
Последното още не може да мине за прилика, тък като мачът не е изигран. Феновете на ЦСКА обаче на драго сърце биха прежалили невероятната победна серия през сезона заради един равен мач, който ще прати „червените“ на финала. Берое обаче е качествен отбор с възможности да се съревновава с най-добрите в елита и със сигурност ще иска да угаси червената еуфория.
Прилика номер 9 е, че Армията ще ври и кипи, а крайният успех – нека да е за по-добрия!