1:0 и абсолютно нищо друго

2016-03-27 19:46:00

Понякога за да постигнеш нещо, трябва не само да говориш за него, а и да го подкрепиш с реални действия. Вкарахме гол на Португалия, докато те не и в историята остава статистиката – 1:0 за България. Уви, нищо, ама нищо повече. А говоренето за "скромност" може просто да бъде заменено с учтиво отклоняване на въпросите за "грандиозния" успех. Също и безкрайното повтаряне на подробностите около разговора на Роналдо с Владислав Стоянов.

Владислав Стоянов направи мача на живота си. В приятелски мач, който няма абсолютно никаква тежест. Първите трима вратари, за чиито "мачове на живота" (лично гледани от мен) се сещам са Джони Велинов срещу Парма, Илия Вълов срещу Рода и Михайлов (когато беше просто Боби) срещу Мексико. И трите много важни и съдбоносни за момчетата и отборите им.

Това разбира се не отрича класата на Стоянов, който е заслужен номер 1 на вратата на България. Много ми се искаше обаче за него да бяхме говорили със същите суперлативи след мачовете с Армения и Чехия от квалификациите за Мондиал 2014 например. В тях за съжаление онзиденшния герой бе в основата на двете загуби със слабата си игра. В рамките на година и половина вратарят на Лудогорец спечели две битки с Кристияно Роналдо, но изгуби и двете войни. Лудогорец не се класира напред в Шампионската лига, а докато България ще гледа Еврото по телевизията, португалският магьосник ще се бори (вероятно) за титлата. Без да знам със сигурност, почти съм убеден, че след 0:1 онзиден Кристияно едва ли е бил чак толкова покрусен, колкото го изкарват.

Всъщност подобна победа не е нещо кой знае колко необичайно за националния отбор. Знаем, че в "трикольорите" имат навика да печелят мачове срещу селекции, подготвящи се за големи първенства. Два пъти сме го правили срещу Холандия например.

Колкото и да се повтаря, че не трябва да се мисли с еуфория за бъдещето, за съжаление се прави точно това. Българинът не може да бъде променен изведнъж. Мислят си го и играчите, едва се сдържа щастливо да не изригне и националният селекционер. Медиите пък обикновено се борят за тираж и за "клик". Там еуфорията е задължителна, а реалистични тон се пази от малцина.

Какво всъщност се случи в Лейрия. Абсолютно нищо ново. Единствената разлика бе, че игра Марселиньо, който е в претветеранска възраст и участието му, да си го кажем откровено, е временна кръпка за връзване на гащите на БФС и Петев, които вече са смъкнати под коленете. Така широко промотираното "подмладяване" се състоя в това, тримата най-млади да са на 23, 25 и 26 г. Между другото Португалия, която ще е фактор на предстоящите Еврофинали пусна доста по-млади играчи, включително и 18-годишен дебютант. Явно експериментите преди важен шампионат са по-оправдани от експериментите в началото на едно илюзорно и неясно очертано футболно бъдеще, в което дори сме отписали следващите световни квалификации.

Приказките за перспектива са откровено смешни в мач, в който добрият резултат се пази като на полуфинал в Шампионската лига. С късни смени и бавене на играта с тях. И на практика абсолютно безсмислени, тъй като Божиков, Делев и Терзиев едва ли пипнаха топката.

Играта беше обичайната. Бързото придвижване в нападение не е измислено от Ивайло Петев, а подобни изяви "трикольорите" имаха при всички предишни треньори. Все по-притеснителна е играта в защита, заради която Владислав Стоянов стана герой на мача. Велика игра е футболът – един отбор на теория можеше да води с 4:0 до 10-та минута, но в крайна сметка загуби. Лично аз, ако бях треньор щях както да се гордея с играта на стража си, така и да се притеснявам от изявите на защитата и халфовата линия. Но това си е проблем на селекционера.

В Лейрия се изигра обикновена контрола, в която отборът с повече късмет и по-добър вратар в този ден победи. Много ми се иска да има и друг такъв мач след няколко месеца, когато започват наистина важните и сериозни мачове.

Само две думи за тото-съмненията около мача. Потресаващи глупости!

В края ще отбележа, че към този момент не вярвам в доброто бъдеще на националния отбор със селекционер Ивайло Петев и началници като тези в БФС. Ще съм щастлив обаче, ако нещо подобно като това в Лейрия се повтори срещу Франция или Швеция на 7 или 10 октомври. Ако всичко върви по плана на безнадеждните оптимисти, след тази дата бихме имали шест-седем точки в квалификационната група за Русия 2018. А аз с удоволствие ще се извиня за реалистичния си песимизъм на всеки, който го пожелае. И може би ще започна лека полека да вярвам в чудото.

Вашият коментар