2012-05-29 08:01:00
Дали и сегашната нова генерация има потенциал да направи нещо голямо
Само няколко часа по-рано гледахме кадрите от 1988 година, когато българският национален отбор бие Холандия насред Амстердам с 2:1. Преди 24 години и 2 дни пак в приятелски мач "лалетата" откирват, но Ники Илиев и Любо Пенев обръщат резултата до 2:1 с късни голове. След това футболистите от Ниската земя се изкачват на европейския връх…
Повярва ли някой на сегашният селекционер – същият този Любо Пенев, когато каза, че България може да бие Холандия? Едва ли, като се има предвид колко унижения ни нанесе проклетата класация на ФИФА. Според нея сме по-слаби и от Уганда.
Сега еуфорията ще ни държи ден, два или три. Имаме право, изстрадал народ сме и имаме малко радости в ежедневието. Не бива обаче да се прекалява с емоциите. Това казва и снимката на Пенев с двата размахани пръста.
С единия пръст Любо предупреждава противника. Холандия, втора в света, насред своя стадион падна на колене пред "лъвовете". Другият пръст пък казва "Внимавай!" на българите. Много е важно и футболисти, и фенове, и журналисти да останат на земята. Радост – да, но без истерия.
Победата в Амстердам е дежавю. Вече маркирахме наличните прилики с мача от събота вечер, когато обърнахме "лалетата". На еврофиналите през 88-а ние гледахме мачове по телевизията, а холандците биеха наред. Зараждаше се обаче велико поколение, което ни донесе велики победи. Онова поколение изчака своя шанс и го улови.
Дали и сегашната нова генерация има потенциал да направи нещо голямо? Може би. Ще има победи, ще има и загуби. Ще хулим и възхваляваме футболистите, защото и това е част от играта. И ще чакаме ново лудо лято…
Радко Кръстанов/sportni.bg
––