2015-11-28 15:36:00
Вече няколко години форматът на А група непрекъснато се променя. Мина се през няколко варианта, а настоящият още не изглежда да се е утвърдил, макар че се чуха вече доста положителни неща. Има все пак нещо, което е хубаво да се отбележи и е в негативна посока – работните места за треньорите. С едва 10 елитни отбора възможността професионалните клубове да развиват детско-юношеска школа реално намалява, а с това и работа да има за достатъчно голям брой специалисти, които имат съответния лиценз. Но извън този факт повечето други анализи с формата на "А" група са с положителни послания.
Значението на деветото място
В последните седмици Пирин възкръсна по един категоричен начин. Когато последният отбор в елитната ни дивизия направи последователно равенства на втория и третия, а после победи (нищо, че е у дома) и лидера в класирането, няма как по друг начин да назовем представянето на благоевградския отбор. Дори понятие като "сензация" не е лишено от логика! Към момента Пирин има 9 точки от 16 кръга, а повече от половината (всъщност 5) са спечелени в предходните три мача срещу Литекс, Лудогорец и Левски. Знам, че мнозина у нас не отдават толкова голямо влияние на дъното на класирането, но всъщност представянето на "зелено-белите" дава още едно доказателство за по-добрия формат на А група този сезон.
Малко сметки! Към момента Пирин е с 9 точки, което е с 3 по-малко от следващия в подреждането Монтана. Двата отбора бяха новаци в класирането и очевидно отново ще изпитват трудности. Само че този път те имат едно спасително място, за което да се борят – деветото. Който завърши на него, ще играе бараж за оцеляване срещу втория от "Б" група и шансовете за спасение не са никак малки. Сега нека поразсъждаваме какво се случва, ако двата отбора имаха абсолютно същите точки, но във формат на дивизията от два изпадащи. Осмият Ботев е с 18 точки и е на дъното на най-сериозната си криза за сезона. Което пък би следвало да означава, че пловдивчани ще играят по-добре до края на кампанията. Е, Пирин и Монтана едва стигнаха до 9 и 12 точки съответно след 16 мача, тогава какъв актив биха имали след 36? По чисто математически път стигаме до числата 21 и 27 за сезон съответно за Пирин и Монтана при настоящия тренд на печелене на актив в срещите. Което пък на практика щеше да означава, че са изпаднали. Също както бяха по това време, но миналия сезон Марек и Хасково. Само че този формат дава на Пирин и Монтана надежда, а с това и амбиция за оцеляването. И съответно в един момент и двата клуба направиха треньорска промяна, която нищо чудно и да им донесе успех.
Възходът на Пирин
Доста е интересно човек да наблюдава Наджи Шенсой. На пръв поглед странен специалист! Дойде в Благоевград и се развилня покрай тъчлинията на мачовете. Рядко може да видим такъв тип треньор да ръководи отбор у нас. В нашия спорт има редица примери как такъв тип енергия влияе зле на тимовете, само че в случая "Шенсой" успя да накара футболистите си да повярват, че нищо не е загубено. Ако той бе застанал замислен край страничната линия, нищо чудно и съставът му да си бе останал такъв. Вместо това сега виждаме един Пирин, който е готов за битка. Дали ще постигне победа (във вид на оцеляване), е съвсем отделен въпрос, но поне си дадоха надежда.
Второто важно действие на Шенсой бяха няколко интересни тактически промени. На първо място бих сложил позицията на Маркиньос. Съвсем ясно е, че той е качествен играч, но вече не е толкова бърз, колкото бе в предишните си години в нашето първенство. Между другото подобна тенденция се усети още в периода му в ЦСКА през пролетта. Опитът в Пирин да го сложат на титулярното му място, зад нападателя, бе обречен на неуспех и на практика бразилецът с български паспорт нямаше очакваното влияние върху играта. Шенсой обаче реши да го пусне в дясната зона и това даде резултат. Там Маркиньос може да прави нещо, в което е много силен – да играе с топката. Принципно на крилото той обичайно има достатъчно място и време, за да поеме топката, да се обърне с лице към противниковата врата и да потърси комбинация. Да, и там има моменти, когато бива пресиран, но те са далеч по-малко в сравнение с моментите в средата на игрището, където са струпани доста футболисти.
Нека добавим и още нещо – за последните 3 мача Шенсой успя да намери титулярен състав, в който има едва една промяна. Тази сигурност и дори синхрон в действията на отделните състезатели води след себе си успех в мачовете и увереност, че вече Пирин върши всичко по правилния начин. И в един момент отборът вече не изглежда като изпадащ. А сега съставът гостува на Монтана в изключително важен двубой. Двата тима са на три точки разлика и ако домакините успеят да я направят 6, тогава този възход на благоевградския тим ще е спрян. Така че срещата Монтана и Пирин не е просто за точки. Напротив! Става дума за нещо далеч по-значимо – самочувствието. Склонен съм да мисля, че победителят ще оцелее в А група.
4-4-2 в А група
Може би е още доста рано за крайни изводи, но ми се струва, че съвсем спокойно може да отделим вече ясен топ 4 на А група. В него съвсем логично влизат състави, които са разположени в рамките на 4 точки. Левски е лидер с аванс от 3 точки пред Литекс и Лудогорец (материалът е писан преди успеха на Лудогорец над Берое – б.р.), а само на една по-назад от тях е и Берое. Разликата до Славия е 5, а до Черно море и Локомотив 6 точки. За първи път от началото на кампанията в елитната ни дивизия има такъв тип разцепление. Формулата изглежда като 4-4-2! Четири тима в битка за първото място и европейските квоти, после още толкова, които всячески ще се опитат да стигнат до първата четворка, но проблемите, слабият старт или липсата на потенциал едва ли ще им позволят да го постигнат. И накрая двата новака, за които място на баражите изглежда като шампионска титла.
Интересното е, че все пак А група е подвластна на логиката, защото още преди първенството се считаше, че Левски, Лудогорец, Литекс и Берое са пред останалите като класа. Вярно е и друго – тези четири тима едва ли щяхме да ги подредим по този начин след изиграването на 16 кръга! И колкото и да не искаме да го признаем, времето отново започва да работи за Лудогорец. Да, в клуба направиха серия от грешки от пролетта насам. Но към момента те изостават на три точки от лидера Левски, но все още в тима им има страшно много качество на отделните футболисти, което не успявахме да виждаме допреди няколко кръга. На практика сега отново ключова фигура за отбора е Марселиньо, около когото започва да се върти играта. В нападение Кешерю продължава да може да вкарва. На вратата пак има стабилност и спокойствие с Владо Стоянов. А дори и Моци престана да получава безумни картони. Това е един гръбнак, около който може да се гради представянето на състава.
В същото време спокойно може да кажем, че Левски взе максимума от потенциала на настоящия си отбор. Стойчо Стоев може да бъде поздравен за първото място във временното класиране по много причини. Но най-важната е, че никой не е планирал дори "сините" да са на върха, когато първенството се преполовяваше. В Литекс и Берое продължават да изглеждат като състави, в които липсва по нещо. Уж всичко им е наред, но всъщност някак не може да ги видим като основни претенденти за първото място и във всеки техен мач очакваме да се сринат.
Зимата вече приближава в А група. Но за първи път има толкова много въпросителни, които вероятно ще трябва да разнищваме през 2016 г. И каквото и да говорим, форматът с 10 отбора и четири срещи един срещу друг изглежда категорично успешен към този момент.
Борислав Борисов/Диема Спорт