71 години спортно обучение

2013-11-21 18:36:00

"ВИФ-аджии. Това е отделна категория хора”, гордо обясняват много от възпитаниците на Националната спортна академия "Васил Левски". Независимо кога са завършили учебното заведение в неговата 71-годишна история. Празник, който НСА (б.р. – старо име ВИФ „Георги Димитров”) отпразнува наскоро.  Той бе отбелязан първо с тържествено събрание в Аула 1, където бе представена историята на академията от създаването й до наши дни. След приключване на събранието бяха поднесени цветя пред паметниците на ректорите и венец пред патрона на академията Васил Левски. А в обновената Многофункционална спортна зала се проведоха различни спортни състезания между студентите на академията и между преподаватели и служители, както и игри с публиката.

 

„В НСА се учим да оцеляваме. Най-важното нещо, което усвояваме в академията, е как да преодоляваме трудностите в реалния живот – казва студентът в III курс Илиан Цвятков. – Практичността на обучението е факт. Познавам много възпитаници на НСА и всички до един са борбени и ориентирани в живота си. Мога да кажа, че аз съм студент в III курс, и това вече го усещам и по себе си. И знам едно нещо, дори и никога да не се занимавам с най-благородната професия – педагогическата, с образованието от НСА ще мога да направя най-важното – ще мога да възпитам децата си, да се погрижа за здравето им.”  

 

Началото

 

На 15 ноември 1942 г. в аулата на Софийския университет “Св. Климент Охридски” е даден стартът на Държавното висше училище за телесно възпитание (ДВУТВ). Събитието е съдбовно, защото залага перспективата за висше образование по телесно възпитание; защото е белег за отношението на държавата към най-ценното благо – здравето; защото мястото му в институциите на националната ни култура и образование не е по конюнктурни подбуди, а е отредено от времето и духовните потреби.

 

За директор е назначен проф. Георги Караиванов. Той е и от първите преподаватели, заедно с  проф. Руси Радков, доц. Борислав Йорданов, доц. Георги Гиздов, Кирил Петров. Те съставят и първия Академичен съвет. Катедрите са четири на брой: Здравни науки, Телесно възпитание, Общо възпитание, Организация на телесното възпитание. 

 

Практическите предмети са пък в пет групи: обща телесна подготовка, специална и земна гимнастика, игри на уреди, вдигане на тежести, музика, хора, танци и скициране; лека атлетика и игри; воден спорт, зимен спорт, планинарство, полски сръчности и игри, моделно строителство, безмоторно летене; бокс, борба, фехтовка, джиу-джицу, стрелба; чужд език (по избор) – немски, френски, английски или италиански.

 

Първият випуск (1942-1946 г.) 

 

Състои се от 77 девойки и 15 младежи. Подбрани са по антропометрични данни, умения, доказани в нормативите на седем дисциплини, с потвърдена обща култура, правопис, “разсъдливост и изразност” (в писмен изпит и анкета), с добри народностни прояви. На 15 октомври 1942 г. със скромно тържество и водосвет в храм-паметника “Александър Невски” е открита и първата учебна година.

 

През 1953 г. ДВУТВ получава ново име. Висшето училище прераства в институт – Висш институт за физическа култура “Георги Димитров” (ВИФ “Георги Димитров”). Друга основна промяна е в Устройствения правилник, предвидени са два отдела: “Спортно-педагогически” и „Лечебнофизкултурен”.
Национална спортна академия “Васил Левски”, от 1995 г., е последната промяна в името на учебното заведение.

 

Големите шампиони

 

Съвсем резонно преподаватели и студенти на учебното заведение са сред най-големите спортни звезди в историята на България. Първият олимпийски медалист на страната ни Борис Георгиев-Моката и първият шампион Никола Станчев преминават през коридорите на ВИФ „Георги Димитров”. През 70-те и 80-те години на ХХ в. във връзка с провеждането на 
Х олимпийски конгрес във Варна – 1973 г., ВИФ разширява своята олимпийска дейност и сътрудничество, като поема нови функции, свързани с развитието на научни изследвания, организиране на системно обучение по олимпизъм, създаване на нови структури за развитие на олимпийската просвета и образование.

 

Вечната битка за спортна база

 

В началото на своята дейност от 1942 г. ДВУТВ не е разполагало с абсолютно никакви материални съоръжения и сгради за провеждане на учебния процес. Самото висше училище се е разполагало в апартамент под наем на ул. „Раковски” 157А. През 1943 г. ректорът проф. Караиванов назначава Комисия за построяване на сграда на ДВУТВ. Заниманията се провеждат на игрището “Юнак”, школата за запасни офицери (Музея на Земята и хората), плавалнята на Централна баня, хижа „Алеко”, поляните на с. Челопеч.

 

Решаващо за развитието на едно пълноценно образование и за авторитета на ВИФ като висше учебно заведение е предоставянето на сградата на ул. „Гургулят” 1, принадлежала на Католическия колеж “Санта Мария”. Там са подготвени учебни зали, салони по видове спорт, гимнастика, кинезитерапия. Училищният двор се превръща в център на студентския спортен и културен живот. 

 

В началото на 70-те години започва изграждането на модерната сграда на ВИФ, която и досега дава покрив на студентите. 

 

В днешни дни Академията води усилена битка за запазване на цялостната си база край Несебър.

 

Материалът е публикуван и във в-к "Животът днес"