Димитър Бербатов, в тъмен сребрист костюм и с лека усмивка, краси корицата на 114-ти брой на списание “Марка плюс“, което може да се чете онлайн и безплатно. Българската суперзвезда е представен като настоящ посланик на фирмата за спортни залози “Бетфеър“, дал е и интервю за изданието със заглавие:
“Когато видях летящата към Зидан топка мислех: “Не, не, моля“, и той вкара“
В разговора, Ману Поло припомня на 39-годишния благоевградчанин финала на ШЛ с Реал когато волето на Зизу за 2:1 носи “Деветата“ купа на Европа (2002 г.), поразявайки вратата на Бейер Леверкусен, за които рита младият Митко:
“Спомням си гола на Зидан, може би най-красвият вкаран изобщо на финал. Видях топката да лети към него и си мислех “Не, не, моля ..“ и той вкара. Направихме много силен мач срещу звезди като Зидан, Роберто Карлош, Фиго и можехме да го спечелим, но се появи Касияс с шоуто си и спаси всичко. Беше невероятно. Сезар се контузи и влезе Икер, спря всичко, на мене – две страхотни възможности…и загубихме финала.“
Бербатов е питан за приноса на немския футбол в кариерата му, преминаването в Тотнъм като най-скъпия българин и спечелване на единствения трофей за лондончани през 21-ви век – купата на лигата с Хуанде Рамос..
“Преминавенето от българския футбол в Бундеслигата за мен бе скок във всичко – подобрих начина си на тренировки, внимавах повече с храната, научих много, възмъжах. В спортен план изиграх великолепни мачове, имах отлични треньори, което ми позволи да отида в английския футбол. Пристигането в Тотнъм бе мотивиращо и отговорност, мислех “Леле, платили са за мен 15 милиона“ и опитваш за кратко време да оправдаеш инвстицията. Да ида в “Спърс“ бе страхотно решение, английския футбол се адаптира супер към мен, наслаждавах се много в Тотнъм, всичко бе идеално. Вкарах много голове и получих любовта на феновете. И единствена титла с испански треньор …
Обичах много Хуанде Рамос, не бе проблем, че английския му малко куцаше… Изпотяваше ни доста и му говорех “Шефе, стига, моля те..“ (усмивки). Вярваше в мен, слагаше ме във всички мачове, даде ми хубави моменти. Помня, когато щях на ходя в Юнайтед, ми звънна и каза: “Берба, ако си тръгнеш, с теб изчезва и готиния футбол тук“, най-хубавия комплимент, който са ми правили в кариерата. Спечелихме онзи финал срещу Челси, които бяха големия фаворит.
Сега имат силен отбор и Моуриньо, също и най-впечатляващия стадион, на който съм стъпвал, ако можеш – иди да го видиш, уникален.“
Журналистът го моли да разкаже и за годините в Манчестър Юнайтед на Фъргюсън.
“Бе върхът на професионалната ми реализация и удовлетрворение след едно постоянно израстване дотогава. Платиха за мен 30 милона, представи си отговорността! Имахме силни и слаби мачове, победихме много пъти, също и губехме, но всеки ден си казвах: “Берба, ти си в Юнайтед.“ Първия сезон спечелих Премиершип, специално защото бях първият българин, след това и още веднъж, аз станах голмайстор на първенството и много се гордея с това.
Играх с невероятни футболисти като Сколс, Кр. Роналдо, Руни.. само наблюдавайки ги, напредваш. И разбира се, се учех от Алекс Фъргюсън – имаше един впечатляващ капацитет за мотивация, разговаряше лично с всеки футболист и по специален индивидуален начин. Беше старата школа, имахме много тренировки за тактика, бе сред знаменателните моменти на кариерата ми.“
Бербатов е питан и за екс-съотборника си Кристиано Роналдо – “бял“ идол в Мадрид.
“Днес младите български играчи го имитират във всичко – в начина на празнуване на голове, прически, облекло…Добре. Но бих ги попитал: Виждали ли сте го как тренира? Идваше първи и си тръгваше последен. След тренировката оставаше да шутира във вратата. Плуваше, фитнес..Искам да кажа…Първо работи сериозно като него, а после – имитирай каквото искаш. Когато играехме заедно, никога не пропусна нито една тренировка. Имах щастието да ритам един сезон до него, днес е сред най-добрите в света. Когато тръгна за Мадрид бе тъжно за всички в клуба, не можехме да порвярваме, че най-добрият отива в Реал. Естествено, си демотивиран и ядосан. Но във футбола на всеки му идва един ден момента да напусне. Кристиано взе правилно решение, защото с Реал спечели много трофеи.“
За спомена от последния мач на Кристиано с Ман Юнайтед – финала на ШЛ 2008 срещу Барселона на Гуардиола.
“Барселона тогава игра впечатляващо – подаваха си топката, опитваш и не можеш да им я вземеш, което те стресираше и вбесаваше. Разбира се имаха Меси, но онзи отбор бе нещо повече – имаха Чави, Иниеста, Бускетс….вероятно бяха най-силния съперник, срещу който съм играл. Имахме шансове, но загубихме. Може би Меси – Гуардиола да са били най-силната двойка футболист-треньор тогава, въпреки че е имало и много други добри..“
За последните профи-сезони:
“Изиграх един сезон за Фулъм, защото го водеше бившия ми треньор от Тотнъм Мартон Йол и се разбирахме добре, нуждаех се да се почувствам отново футболист, вкарах 15 гола, а и семейството ми обожава Лондон. После Монако – този прекрасен град, клуба имаше добър проект, а аз на 33 – нужда от промяна..Бяхме с Мартиал, Каррсако, Хамес Родригес, Фалкао.. наслаждавах се много да играя и да живея там. На 37 години реших да замина за Индия, не исках да се отказвам още. Преживях нещо различно в едно първенство, което бе професионално едва от четири години.. И след това спрях.“
Националният ни рекордьор по голове признава, че година след окачане на профи-ботонките прекарва повече време със съпругата Елена и дъщерите, както и помагайки на талантливи български деца чрез фондацията си.
“Извадих си лиценз за треньор, никога не се знае кога може да дойде възможност. Играя футбол всеки ден, също гледам и по телевизията, не е както когато се състезавах, но моето време прилючи. Любовта към играта ме направи футболист, имах късмета да ритам за големи отбори в най-силните ми години и да вкарам много голове, също да не получа някаква голяма контузия в кариерата ми. Докато настъпи деня, в който чух тялото ми: “Димитър, време е да кажеш сбогом“
Испанският журналист, разбира се, иска мнението на Бербатов за актуалността.
Бензема ли е най-добрият нападател в света?
„За мен са Кристиано и Меси, после бих казал Левандовски, който направи отличен сезон. За Бензема мисля, че е сред нападателите, за които хората не виждат всичко, което действително прави на терена. Бележи голове, дава доста асистенции и помага на колегите да играят…за мен е на ниво Левандовски или Агуеро, като в един момент от мача (щраква с пръсти – б.р.) прави нещо специално.“
Кристиано или Меси?
„Не, моля ви, помощ…следващия въпрос (смях). Всички ме питат за Меси, Роналдо, Пеле, Марадона, Кройф, Еузебио.. Не знам какво да отговоря. Още сме в “ерата Меси – Кристиано“. Невероятно е щом футболист поддържа високо ниво 4 -5 години, представи си 15 като тях..Просто трябва да ги уважаваме. Разбира се, че едни хора ще избират Меси за най-добър и други – обратното. Предпочитам да им се наслаждавам и на двамата.“
Кой ще е най-добрият заместник на Меси като напусне Барса?
“Първо се сещам за Мбапе, феномен – вижда и мисли футбола много лесно, затова акциите са му така бързи, и това на 20 години само. Ако го пощадят контузиите, ще спечели “Златна топка“
С толкова смени в Барса, може да му звъннат и на него. Би ли заиграл там?
“Е, вече съм на 40…(усмивки) Може някой ден като треньор.. Хората мислят, че ако си бил добър футболист, ще станеш и добър треньор, а не е така. Но си вадя лиценз.“
Мбапе или Неймар би избрал, ако е президент на ПСЖ:
“Разбира се, бих поискал и двамата, но ако трябва да избера ще е по-младия. Футболът е бизнес, с най-младия ще имаш повече възможности за печелене на трофеи. Избрам Мбапе.“
Европейският шампион Байерн Мюнхен ще доминира ли на континента и следващите сезони:
“Германци са…и винаги накрая печелят. Там е ключа. Просто се нуждаят от постоянство, миналия им сезон бе невероятен.“
Най-добрият му съотборник?
“Имах щастие да играя с много, не мога да отлича само един. В Юнайтед всички бяха големи: Руни, Кристиано, Гигс, Скоулс, Видич, Фердинанд.. В Тотнъм , Леверкусен, Монако също се наслаждавах много, както и в първия ми отбор в България, въпреки че там сигурно никой не познаваш… “
Треньор
“Лично най-много ми помогна Мартин Йол в Тотнъм, разкри ми регистри, които не познавах, после се срещнахме и във Фулъм. В Левркусен пък Клаус Топмьолер заложи на мен като много млад играч. “
Стадион.
“Новия на Тотнъм, но никога няма да играя там! Ритал съм на Бернабеу, Камп Ноу, Местая, но най ме впечатли “Олд Трафорд“
Гол.
“На нападателя всички голове са му любими, все пак да спомена един – който вкарах от задна ножица на Ливърпул с екипа на Юнайтед.“
Отбор.
“Имам обич и уважение от всички, в които съм играл. Може в бъдеще да стана треньор на някой от тях.. Все едно да ме питаш коя дъщеря обичам повече“.