Fоur Fout Two/Превод Тема Спорт
Диего Марадона си отиде от този свят малко след 60-ия си рожден ден, а списание „4-4-2“ върна лентата назад към радостта, разрухата и лудостта, които съпровождаха най-забавната фигура в историята на футбола.
Почти пропуска Мондиал 1986 заради луд от Венецуела
Най-добрите моменти на Марадона са с екипа на Аржентина на Мондиал 1986, но неговите опити да стигне до световното първенство започват по най-лошия възможен начин. В период от 3 години той изобщо не играе за гаучосите. Въпреки че Карлос Билардо споделя, че Диего е ключов в неговите планове, селекционерът дълго време пробва играчи само от вътрешното първенство. Обръща се към останалите чак през лятото 1985-а, когато предстоят 6 решителни квалификации за мондиала. Когато Марадона и компания кацат в Сан Кристобал за двубоя си с Венецуела, настъпва пълен хаос. „Публиката бе извън контрол. Един луд намери път през тълпата и ми пресече пътя. Ритна ме наистина силно. Куцах към хотела. Кучият син бе разбил менискуса на коляното ми“, спомня си Диего.
Звездата не може да спи заради шока от индицента, но все пак успява да се справи с болката и на следващия ден излиза на терена – вкарва 2 гола за успеха с 3:2. Коляното обаче продължава да го тормози. Последните два мача са с Перу. Аржентина губи с 0:1 в Лима и се нуждае от равенство в ответния мач, тъй като само лидерът в групата се класира.
Мечтата на Марадона да отиде на световно почти се е изпарила, тъй като аржентинците губят с 1:2 от Перу до последните минути! „Бях съсипан. Носех товара на болното коляно. Просто не можех да направя нищо“, спомня си Диего. Тогава другите му идват на помощ. В самия край Рикардо Гарека изравнява, а Диего му споделя: „Така ще бъде и на мондиала. Ще страдаме до последно, но ще станем шампиони.“