Мъри тръгна с кръста към Голгота

Начало » Мъри тръгна с кръста към Голгота

Станимир СтоиловЖаклин Михайлов/Тема Спорт
В неделя на мача Левски – Берое (2:1) сините фенове започнаха спонтанно да скандират името на Станимир Стоилов и три дни по-късно той стана треньор на любимия им отбор. Според самия него върнал се заради любовта към синия клуб. И за да направи последен отчаян опит да прекрати проточилото се сякаш до безкрай страдание на феновете.

Защото онзи Левски, който той остави преди 13 години и 3 месеца няма нищо общо със сегашния. Мястото е същото, клубът обаче го няма. Това, което Стоилов заварва, са руини. Нещо като археологически паметник от миналото, посещаван от туристи. И в тази ситуация феновете обръщат взор за Спасител. Не за треньор, не за директор, не за Бащица, а за Месия, който може да ги поведе към светлината.

Но да направим кратка ретроспекция за изминалите 13 години и 3 месеца. И върволицата от доброжелатели, които обясняваха и действаха така, че и без Станимир Стоилов Левски да постига успехи. Защото много от тези, които сега падат на колене в молитвена поза и от погледа им блика сърцераздирателно преклонение пред гения на Мъри, твърдяха дълго време, че Левски може без него. И бяха апологети на една дузина треньори и собственици, които закопаха синия клуб на два метра под земята.

„Истинските“ левскари или доброжелателните, както ги наричам, заставаха зад всяка пагубна за Левски ситуация. И бъркаха лоялност и обич към клуба с откровена глупост. Но някои от доброжелателните си преследваха и интереса на гърба на Левски. И сега пак ще го гонят, като смятат, че номерата им не са разкрити от Станимир Стоилов. Да, но след 13 години и 3 месеца Станимир Стоилов много точно е отсял зърното от сламата. И не случайно заяви, че той няма нужда от посредници, за да говори с феновете. През последните 13 години и 3 месеца той бе фен на Левски 24/7, както е модерно сега да се казва. И трудно могат да го подведат като типичен новодошъл. Защото много добре знае, че доброжелателните ще са най-щастливите хора на света, ако той се провали. И ще отметнат и тази страница в своята колекция. И ще пристанат на следващия, който обаче няма да е с ореола на спасител.

Стига толкова за миналото, гледам, че много активни борци се навъдиха и много почитатели на Станимир Стоилов. А когато беше тежко, бяхме неколцина, които казвахме истината и ни лепяха клейма. 13 години и 3 месеца доброжелателните бяха забравили какво постигна Станимир Стоилов в така наречената Синя приказка. И как преизпълни План 2007. Сега нека да се знае, че новият план, който се написа на същия компютър както тогава, е План 2023. И първа точка в него е Левски да участва в групова фаза на европейски турнири най-късно през есента на 2023 година. Левскарите да се готвят за нови инфарктни моменти, както срещу Оксер и деветте минути продължение от зловещия шведски арбитър. Факлите ще бъдат заменени от светлината на телефоните, но „Герена“ отново ще бъде озарен от щастливи физиономии.

Мечтите, както се знае, са безплатни. Станимир Стоилов трябва да е не малко, а доста луд, за да се хваща с тази работа. И бива, бива любов, ама чак толкова… Към 3 септември 2021 година Левски има най-добрия треньор в България, но няма отбор. Има сбирщина от недостатъчно на брой играчи. А някои няма и да останат, защото и за бройка не стават. Треньорите често се сравняват самите себе си с магьосници и алхимици. Е, Станимир Стоилов ще оглави класацията на магьосниците, ако успее да оправи нещата. И да осъществи амбициите си.

Защото едно е сигурно – той не е в Левски, за да ходи на работа по няколко часа на ден, за да не си стои вкъщи. Този модел на поведение на типичния български треньор не му е познат. И няма как да е. Може да не му признават уменията и това е нормално за нашите географски ширини. Но той си остава единственият треньор на български клуб с 6 мача в пролетна фаза на евротурнири. Мимоходом ще спомена, че това се постигна със стократно по-малка инвестиция от тази на Лудогорец. А Лудогорец игра само 4 мача в Европа през пролетта. А ЦСКА не е участвал напролет от 1990 година. А онези, които ще кажат, че няма значение дали е пролет или есен, явно нищичко не разбират от футбол. Напролет се броят пилците, есента е за масовката!

Иначе феновете трябва да знаят, че предстоят четири много трудни месеца.

Резултатите много трудно ще тръгнат нагоре. Едва след зимната пауза и след направената селекция и подготовка ситуацията видимо ще е различна. И това не е всичко. 2021 година е много по-различна от 2005-а. Българският футбол е друг. Левски е на много светлинни години от Лудогорец и на по-малко от ЦСКА. Тези два клуба в последните 5 години вложиха много старание и много пари, за да избягат далеч пред другите. Те са далеч напред като организация на всяко ниво.

Имат несравнимо по-добра материална база. И най-важното – имаха през цялото време адекватни собственици, които денонощно мислят как клубовете им да стават по-силни. През това в Левски минаха предимно назначени собственици и спонсори. Които изляха по един златен дъжд и след него нищо не остана. Станимир Стоилов се е заел да направи невъзможното. Ще вдига Левски без златен дъжд и в ситуация на рестрикции.

И самият той си е поставил за цел да напълни хазната с приходи от Европа. Доброжелателните често повтарят, че му е било лесно в Казахстан с милиардите на спонсора. Истината е различна, той спечели за Астана десетки милиони евро. И може да сравните къде беше този клуб преди него, под негово ръководство и къде е сега. Както може да си спомните, къде беше Левски при Мъри през 2008-а и къде отиде при Вили Вуцов няколко месеца по-късно. И Тодор Батков най накрая да проумее, че е най-големият виновник за това, което се случи в последните 13 години и 3 месеца. Защото Мъри му остави клуб като слънце, а той го унищожи. Но това е пак от миналото, а е важно само настоящето и бъдещето. Мъри си сложи сам кръста и тръгна към Голгота. Оттук нататък го чакат плюнки, кал, камъни и ако устои, все ще се намери някой да каже едно благодаря. Но това му е орисията, като толкова много обича Левски. Любовта е жестока страст и не е простила на никого.

Епилогът както винаги ще е сантиментален. В историята на Левски двама треньори са били чакани и посрещани като месии. Единият вчера отново сложи синия суичър, другият вероятно е в същия свещен син цвят на едно по-добро място. Васил Методиев-Шпайдела, който през годините бе най-големият ментор и застъпник на Станимир Стоилов, сега се усмихва щастлив. Скъпи, Бате Васко, и ти се върна отново на Герена. В твоя дом, от който те изгониха преди 13 години и 3 месеца.