2011-02-22 12:43:00
Бе време, когато седмицата преди началото на българския шампионат генерираше почти предколедна тръпка. Не че и тогава първенството ни бе кой–знае колко силно, но поне имаше изпълнители, за които си струваше да говориш, които пълнеха стадионите, които не се вписваха в определението ритачи на топка. Вярно, интригата около титлата в 90% от случаите се свеждаше до познато противоборство между сини и червени, но въпреки това сериозните фактори във футбола ни бяха далеч повече, а и самите мачове и като качество и като дух на играта с пъти по-интересни. Разбира се, за това си има обяснение и то не е само в тежкото финансово състояние на клубовете, а в сбърканата политика на почти всеки от тях. В името на бързия, но доста съмнителен успех А група се напълни с чужденци от кол и въже, а към джобовете на десетки мениджъри потекоха реки от пари. И всичко това за сметка на занемарените стадиони и бази и останалите в ролята на миманс и само за пред хората детски и юношески тимове. Естествено, не всички иностранци покриват определението”за цвят” и дори при нашия смешен и хаотичен трансферен пазар се появяват класни играчи, които се оказват решаващи фактори в отборите си. Жалкото е , че в следствие на казаното по-горе чисто българската продукция излиня съвсем и това съвсем резонно рефлектира и върху националната формация, която се е запътила със страшна сила към долните урни на разпределение. И видно е, че на този етап няма сила, която да спре процеса на свободно падане, който неудържимо продължава.
На фона на тази жалка картинка предстоящият втори етап на първенството едва ли може да ни предложи нещо, кой знае колко интересно и привлекателно. На фона на продължаващото латентно състояние на ЦСКА повече от ясно е, че титлата или пак ще отиде в Ловеч или отново ще се завърне на Герена. И това е най-нормалното нещо, заради значително по-високите стойности, с които разполагат Литекс и Левски. И като качество на българи и чужденци и като клубна организация. А да се говори за шампионски амбиции на Черноморец, Локомотив от Пловдив или София или пък Славия е просто загуба на време. При всичкото ми заслужено уважение към тези иначе много заслужили в нашенската действителност клубове. А иначе истината за нивото на шампионата ни ще стане ясна още в самия дебют, когато предстои голямото дерби. Емблемата на българското футболно съперничество, така посивяла напоследък, все пак ще даде някаква представа за цялостното ниво и веднага ще стане ясно дали ще има продължение на тенденцията „ по-зле от предишната, но по-добре от следващата”.