2011-03-04 05:56:00
Четох корифея Доналд Тръмп и станах строителен предприемач, разказва бившият футболист на ЦСКА
Ако ние обичахме България колкото един бразилец, страната ни със сигурност щеше да е по-добра. Тиаго Силва – българин с бразилска кръв. Заговори ли за България, винаги казва “нашия народ”. Макар да е играл само няколко години тук. Когато Дилма Русеф бе избрана за президент на Бразилия, в своя профил във Фейсбук Тиаго Силва написа на български с английски букви: “Липсваш ми, България! Имаме български президент! Ние сме навсякъде!” Интервю с Тиаго винаги е интересно. Особено когато се прави по интернет системата за телефонни разговори Скайп.
– С какво се занимавате сега, Тиаго?
– Най-много гледам телевизия (смее се). Сега сериозно. Играя в “Жувентуде”. Това е отбор от Южна Бразилия. Харесва ми. Отново съм си у дома. Знаете, че доста време прекарах в Европа – в България и Белгия.
– Докога планирате да играете?
– След три години се отказвам от футбола. Винаги съм бил човек с планове и обичам да ги изпълнявам.
– Какво ще правите след това?
– Не си мислете, че не съм го измислил. Подготвям се за новия живот като строител. Дори в момента строя първата си сграда.
– Значи ставате строителен предприемач?
– Отдавна мисля за тази работа. Четох доста книги от Доналд Тръмп и други автори, които са корифеи в бранша. Така се запалих по идеята.
– Каква е първата ви сграда?
– Жилищна сграда с десет апартамента. Тя се намира в родния ми град и ще бъде готова в средата на юли. Нямам търпение да я видя пълна с хора.
– Може ли да строите и в България?
– Разбира се, че е възможно. Но на този етап този бизнес е много развит в Бразилия, правителството дава лесно кредити. Всяко семейство може да си купи свой дом. Затова съм се фокусирал в родината ми, но след това наред е България.
– Как е животът без Европа?
– Преадаптирам се към Бразилия. Всеки е щастлив у дома си.
– Не ви ли липсват Европа и България?
– Много даже. От Европа ми липсва единствено България. Това е страната, която най-много обичам. Наравно с Бразилия.
– Гласувахте ли за президент на Бразилия?
– Естествено – за Дилма Русеф! Надявам се, че тя ще продължи добрата работа, с която Бразилия се разви в последните години. Дилма Русеф е отличен администратор. Но нека да видим какво ще направи.
– Приличате си с нея. Имате силна връзка с България?
– Вече слушах няколко нейни интервюта. Тя показва голяма любов към България.
– Говорите ли още български?
– Искате да ви докажа ли? Ще ви напиша нещо по скайпа с латински букви: Да, още мога да говоря и да пиша. Никога няма да забравя нашия език.
– Ще опитате ли да се срещнете с Русеф?
– Напълно е възможно. Синът на моя кръстник е депутат в Южна Бразилия, където Дилма идва постоянно. Очаквам да уреди нещо.
– Как ви звучи: “Тиаго Силва е български посланик в Бразилия”?
– Не съм го мислил, но звучи невероятно да представям България в Бразилия. Знам, че е нужно специално образование. Затова ще продължа да играя футбол. Това мога най-добре.
– Помните ли още химна?
– Разбира се! Пращам ви текста, за да не мислите, че лъжа: “GORDA STARA PLANINA, DONEI DUNAVA SINEI, SLUN4E TRAKIA I OGRIAVA, NAD PIRINA PLANINEI, RODINO, MILA RODINO, TI SI ZEMEM RAI, TVOITA HUBOST TVOITA PRELEST ART NIAMA KRAI…”
– Планирате ли да се върнете в България?
– Много искам да видя приятелите. През лятото сигурно ще имам почивка и поне за една седмица ще мога да дойда. Благодарение на новите комуникации в света е много лесно да поддържам връзка с близките си. Да благодарим на глобализацията.
– Кой е любимият ви спомен от България?
– В първия ми ден в националния отбор Христо Стоичков ми даде едно голямо старо радио, за да уча с него националния химн. Оказа се, че не работи. Беше си направил майтап с мен.
– Помните ли кога играхте за България?
– Никога няма да забравя този ден. Победихме Турция в контролен мач с 3:1. Пях химна на националния стадион. Беше чест да защитавам българското знаме. Държавата ме научи на толкова много. Невероятно беше треньор да ми бъде един от най-големите футболисти в света за всички времена.
– А какво ви разочарова тук?
– Беднотията. Малка държава като България би трябвало да е по-добре организирана. Всеки трябва да има повече възможности за реализация. Болно е, че много българи гледат към чужбина за да имат по-добър живот.
– Мъчно ли ви е, че напуснахте ЦСКА?
– Мъчно ми е, че съм далече и от ЦСКА , и от “Литекс”. На тези две места са се отнасяли най-добре към моя милост. Имал съм много щастливи мигове.
– Не можеше ли да играете и в по-големи европейски отбори?
– Имал съм оферти, но интересите на мениджъри не ми позволиха да отида.
– Играли сте заедно с Роналдиньо в младежкия националния отбор на Бразилия. Срещнахте ли го, след като и той се прибра?
– Два пъти бяхме заедно във ВИП сепарето на една дискотека във Флорианополис. Последния път беше на 2 януари. Много беше хубаво да си поговорим, след като пътищата ни се разделиха за толкова дълго време.
– Коя е най-интересната случка между вас?
– Бяхме в една стая в Банкок през 1999 г. Открадна ми часовника и скочи в басейна. Искаше да провери дали е оригинален. Наистина беше, но спря да работи. Роналдиньо ми купи друг като компенсация.
– Какво се случва с бразилския национален отбор в последните години?
– Няма време да се подготвят футболистите. Много рано тръгват по света. Така играчите не се идентифицират истински с нашия национален отбор. Когато ги поканят, те не са готови да бъдат лидери. Не са готови за напрежението, което има върху бразилските национали.
– Кой е най-добрият отбор, в който сте играли?
– ЦСКА в сезона 2005/2006. Беше машина за победи. Играхме фантастични мачове в Европа. Липсва ми този тим.
– Сбъркахте ли, че отидохте в Белгия?
– Не, не съжалявам. Беше голям опит за мен.
– Кое е най-хубавото нещо в България?
– Хората. Като цяло това е най-хубавото нещо, което има нашата държава.
– Казвате нашата.
– Да, България е моя втора родина. Аз съм български гражданин.
– Коя храна ви липсва?
– Шопската салата и пилешката пържола.
– Бяхте известен като разбивач на женски сърца. Колко приятелки имахте в България?
– Някои ме виждат като плейбой, но всъщност имах само две сериозни приятелки, които и до днес изключително много уважавам.
в. "Труд"