Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Тривиално, но вече сме в заключителната и най-важна част на кампанията. И един клуб в българския футбол не може да си позволи просто спокойно да тегли чертата след два месеца. ЦСКА трябва да стане шампион с цената на всичко.
Никога в последните 10 години друг отбор не се е приближавал толкова близо до разгрома на хегемонията на Лудогорец Разград. И този път претендентът държи изцяло съдбата си в свои ръце. Оправдания, обяснения и клишета от сорта животът продължава, следва друг сезон – не се приемат.
И за да не изглежда написаното пристрастно и едностранчиво, ще направя рязък завой към картината от последните два двубоя на българския национален отбор. По-точно казано – пълното фиаско на „българи юнаци“. Основната и огромна причина за това, което всички констатирахме с прискърбие, се корени в наложения от 12 години делиормански модел. И фактите са необорими.
Задължението България да има силен, или поне добър национален отбор винаги се е падало на двупартийния червено-син модел. В по-голяма степен отговорността са поемали ЦСКА, а допълнителния принос го е давал Левски. И ще вляза в детайли. Факт е, че ЦСКА вземаше най-добрите български футболисти от провинциалните клубове. Но е факт, че ги развиваше до степен да бъдат водещи фигури в националния отбор. А когато настъпиха времената с излизането в чужбина, точно червените футболисти не само направиха имена навън, но и дадоха безценния си принос за най-големите успехи на българския футбол въобще.
И когато си заел по силата на някакви котерийни причини мястото на ЦСКА, би трябвало към своите лични успехи да гониш и второто направление. 10 години чакаме Лудогорец да изгради гръбнак на националния отбор и стигнахме дотам Унгария да си прави гаргара с нас в Будапеща. Звездата им Собослай да унижава нашите момчета, като ги събира по трима на фланга и им я прокарва през краката, през ушите и откъде ли не. Това го е правил Пушкаш срещу нашия национален отбор, ама тогава Унгария е била първата световна футболна сила. А сега им признаваме, че са много добри, но всъщност са си едно средно ниво.
Между другото най-циничното между мачовете с Черна гора и Унгария излезе от устата на спортния директор в БФС Георги Иванов–Гонзо. Той даде за пример ЦСКА като отбор, който не развива български футболисти. Но спести причината да не го прави. Дълги години собственикът на Литекс и сега на ЦСКА беше най-големият патриот и произвеждаше в академията си поне половината национален отбор на България. А през това време други си гледаха само личния интерес и дори не ги интересуваше колко техни играчи са в националния. А и подопечните им в А отбора много-много не се напрягаха особено. И треньорите им в националния не постигнаха абсолютно никакви резултати, независимо че пристигнаха с визитката на успехите си в Лудогорец. Ако погледнем реално, някакво макар и мижаво раздвижване при националите имаше само при Любослав Пенев и Петър Хубчев. И двамата нямат нищо общо с Лудогорец.
И излиза, че ЦСКА са виновни, защото в предварителния списък на Кръстаич нямаше нито един техен представител. Но през второто полувреме срещу Унгария цялата защита бе съставена от червени футболисти и Антов, Гълъбов и Християн Петров поне не допуснаха нови голове. Немощните централни нападатели Делев и Десподов в силните си години с червения екип бяха типични крила, но Кръстаич нали е от скоро в България и не ги следи тези работи. Чочев и Малинов, които не са му нужни на проваления сръбски стратег, също бяха произведени от познатата поточна линия за национали на България. А поради една или друга причина отсъстваха Турицов и Йомов, с които бяха свързвани много надежди с просперирането на националния отбор. И се стигна дотам, че изключително второстепенния в ЦСКА Станислав Шопов да прави петминутен дебют в Будапеща.
И за да не изпитва българският народ неудобството, да си го кажем точно и ясно – срам в Будапеща.
ЦСКА трябва да стане шампион с цената на всичко. Защото това ще сложи край на пагубния модел както за клубното първенство, но и за фасадата, която гордо наричаме национален отбор на България. Защото тази гавра не може да продължава вечно. Този отбор спешно се нуждае от настояще, защото миналото се отдалечава вече на светлинни години. А между редовете вероятно сте прочели кой е виновен. БФС са задължени да осигурят терен за тренировка, екип, храна, чартър, медикаменти, транспорт, но отговорността им е съвсем различна. БФС трябва без никакви оправдания да изгради успешен национален отбор. Поне колкото този на Унгария. И след като не се справят, а вече близо 20 години се оправдават с клубовете, единственият разумен и логичен изход е оставка. А титлата на ЦСКА ще подпечата тази оставка, защото ще разбие статуквото. Онези картинки от Разград с насядалите един до друг в ложите трябва да отидат незабавно в миналото. Защото всичко това е за сметка на усещането, което съвкупният българския народ изпита в тъмната и безпросветна нощ в понеделник.
Остават два месеца и само 11 мача, в които се решава съдбата на българския футбол. Тези за купата не ги броя, дори са излишно разточителство на енергия. 11 мача, в които Саша Илич трябва да усети, че е опрян до стената и че в челните страници на историята има място само за победителите. Онези, вторите, със сребърните медали никой не ги помни. А неговият шанс е огромен. И няма да е хич малко легендата на Партизан Белград да се превърне в такава и за ЦСКА. А и за България! Неуспехът е възможен, но ще е непростим. Има такива моменти, които напълно отхвърлят здравия смисъл. Футболните разбирачи са напълно наясно, че този червен тим е много далеч от шампионските стандарти на ЦСКА.
Също така са наясно, че Илич е един пълен новобранец – петокласник, който направи страхотни глупости в някои от шампионатните мачове. Но ЦСКА е на първо място с големи четири точки преднина, а както много пъти съм изтъквал – най-меродавният фактор са букмейкърите. Те вече свалиха коефициента за титла до 1.50, а за Лудогорец го повишиха на 3,00. Това вече не са разсъждения на един страничен и вероятно заблуден наблюдател, това е сериозна пътека към успеха. При всички положения изборът е между промяната и оставане в блатото. Клубните пристрастия са меродавни, но не и когато става въпрос за екзистенциални неща. Ако някой не е разбрал, в Будапеща пациентът влезе в реанимация. И е много важно да не излезе оттам в безжизнено състояние.