Борислав Михайлов: Нося си кръста

 

Избирането на Борислав Михайлов сред 16-те най-влиятелни мъже във
футбола на Стария континент стана още от първия вот с 28 гласа. Първите,
които го поздравиха, бяха вицепрезидентите на БФС Михаил Касабов и
Атанас Фурнаджиев и членът на Изпълкома Камен Костадинов, които
представяха България на конгреса на УЕФА в Париж.

 

–
Честит избор в Изпълкома на УЕФА, г-н Михайлов. Знаете ли, че сте
първия българин, достигнал толкова висока позиция в управлението на
европейския футбол?

 

– Благодаря, няма да крия –
удовлетворен и щастлив съм. Все едно съм спечелил един от най-важните
мачове за България. Ако съм първият, може би е заради фланелката с номер
едно.

 

– Имахте ли притеснения преди изборите?

 

–
Нервно напрежение естествено имаше, това са избори на много високо
равнище. Следи ги целият свят. Но силни притеснения нямах. Въпросът е да
имаш смелост и самочувствие да влезеш в битката. Чувствам се на мястото
си, защото в най-великата игра имам биография, с която съм горд. И
надявам се да продължа да я градя нагоре. Париж е щастлив град за мен и
за българския футбол.

 

– Какво ще кажете на опонентите си?

 

–
О, в такъв момент трябва ли да говорим на тези теми. Не мразя никого,
оставам тази привилегия на опонентите си. Да са живи и здрави. Пожелавам
им някога и те да се изправят в конкуренция с известни имена в Европа и
да я спечелят. Това ще е добре за България.

 

– Бяхте ли подготвен и за неуспех?

 

–
Не съм мислил за това. Не ми е в природата. Отдавна се водя от
неписаното правило, че или преодоляваш страховете си, или оставаш зад
кулисите. Бях наясно, че много трудно се влиза в Изпълкома на УЕФА от
първи опит. Но аз влязох дори от първия избор и не крия, че съм горд с
този факт.

 

– Синът ви Николай Михайлов миналата седмица призова, ако не ви помагат, поне да не ви пречат. Как ще коментирате тази подкрепа?

 

–
Бащата трябва да подкрепя сина, но аз реално съм принуден да не го
правя. От малък започнаха да го сочат с пръст като сина на Борислав
Михайлов. А той е по-добър вратар от мен и ще го докаже. Чака го голяма
кариера.

 

– Как преживявате неговите мачове?

 

–
Ще ви призная, че нямам нерви да гледам мачовете му с екипа на Твенте. На последния срещу Зенит в Санкт Петербург например си
изключих и мобилния телефон, когато започна двубоят. И го включих десет
минути след края на мача. Имах 11 обаждания само от дъщеря ми Бисера и
още преди да чуя Ники бях наясно, че Твенте продължава.

 

– Вярвате ли наистина, че вашият избор ще помогне на българския футбол?

 

–
Надявам се и ще вложа максимум усилия за тази кауза. В това е смисълът
на моята кандидатура в крайна сметка. България има нужда от свой
представител в ръководния орган на европейския футбол. Разбира се, това
не е футболен мач и всичко да се случи за 90 минути. Не може и така
просто да се назоват предимствата на представителството в Изпълкома.
Това е вид политика и всичко ще си дойде във времето. Сега, в момента,
на първо място се появява по-големият респект към България и, надявам
се, повече възможности.

 

– Нямате време за еуфория – връщате се в проблемите на родния футбол.

 

–
Така е, но аз си нося кръста. Не искам да се оплаквам. В България всеки
дава съвети за футбола и постоянно има недоволни, защото има победители
и победени. Ръководството ми е прозрачно и винаги съм казвал – който се
чувства по-подготвен от мен да управлява, може да го заяви на конгрес
на БФС. Неслучайно свиках конгрес миналата година. Не смятам, че за
всяко грешно съдийско решение трябва да се оправдавам. А това излиза на
преден план винаги. А не че клубовете вземаха средно по 20-ина хиляди
лева от телевизионни права преди, сега по 300 хиляди. Или че БФС направи
така, че бяха инициирани законови промени и се даде зелена светлина
пред публично-частното партньорство при бъдещ строеж на спортни обекти.

 

– Добре започнахте седмицата, но оптимист ли сте за нейния край?

 

–
На националния тим са осигурени всички условия да покаже най-доброто
срещу Швейцария. По природа съм оптимист и настроен позитивно.
Започнахме с победа, ще е добре и да затворим седмицата с победа.

 

Владимир Памуков, в. "Труд"

Заб. Заглавието е на bgfootball.com