Джонатан Уилсън/Guardian/Тема спорт
В САЩ го наричат “ФИФА-та”. Става дума за световното първенство. И всеки американец на улицата ще ви каже, че Щатите щяха да спечелят турнира всеки път, ако потенциално най-добрите им спортисти не бяха отклонявани към други занимания. Като например традиционния американски футбол (НФЛ), баскетбол, ядене на огромни сандвичи или други подобни.
Ако имате истински късмет, местните ще започнат да ви изреждат имена с подробна справка за ръст, тегло, скорост на спринт, колко вдигат от лежанка и други “завладяващи” статистики. Тогава се питате дали високият 170 сантиметра Лео Меси изобщо някога е правил лежанка? Испанецът Родри (30 г.) вероятно е, но въпреки това не отговаря на ничия представа за велик атлет. Да, той е висок, без да изглежда физически внушително. Но не е бърз. Сякаш се разхожда спокойно по терена.
Ала притежава рядкото умение да усеща пространствата и винаги да е на правилното място. От време на време се блъска в някого или подава топката на десетина метра. Би било изключително трудно да се състави видео с най-добрите моменти от представянето му във финала на мондиала. Просто защото няма как да убедите някой начинаещ зрител, че именно той е най-важният играч. Но всъщност беше точно такъв и напълно заслужено го избраха за Футболист №1 на турнира.
Това беше надпревара, на която индивидуалните звезди блестяха ярко. Килиан Мбапе оглави класацията при голмайсторите, следван от вечния Меси, Джуд Белингам, Ерлинг Холанд, Хари Кейн и Усман Дембеле. На най-агресивно рекламираното първенство имаше достатъчно лица, които да бъдат използвани за маркетинг от типа: “Вижте тази знаменитост, тя вкарва гол!”. Но парадът на голмайсторите в крайна сметка премина в сянката на великия диригент. Името му е Родриго Ернандес Касканте, по-известен просто като Родри.
Маурисио Почетино отбеляза миналата година, че има два проблема в американската система, която на практика принуждава родителите, желаещи детето им да играе футбол, да плащат хиляди долари годишно за членство в някой клуб. Първият проблем е, че по този начин огромни части от населението са изключени поради чисто финансови причини. Вторият е по-малко очевиден, но вероятно почти толкова коварен – в края на годината родителите ще поискат да видят напредък и да разберат какво са получили срещу парите си.
Двете най-важни качества за един елитен футболист са техническите умения и тактическата грамотност. Те се измерват изключително трудно. Затова треньорите обикновено казват на родителя, че детето му е свалило частица от времето си в спринта или вече е достатъчно силно, за да вдига с 9 килограма повече. Подобни данни лесно могат да се измерят и поне на пръв поглед задоволяват нуждата да се види възвръщаемост на инвестицията.
Но това са само физическите качества и те нямат нищо общо с трудно измеримите и жизненоважни умения, които определят най-добрите играчи. Вероятно това е причината да няма “американски Родри” и може би при сегашната система изобщо не може да се създаде такъв. Но също така няма английски Родри, нито френски Родри, аржентински Родри или германски Родри. Защото той е изцяло испански тип футболист. Наследник е на Серхио Бускетс, а най-близкият до него халф в съвременния футбол е Мартин Субименди. В среда, в която играта става все по-физическа, испанците са намерили роля и за интелекта.
Голяма част от това, което Родри прави, дори не може да бъде определено. Защото голямото му умение е просто да бъде там и да заема правилните пространства. Той не отбеляза гол и не направи нито една асистенция на това световно. Успеваемостта му при подаванията от 93,2% очевидно е много висока, но е едва 44-ата най-добра в турнира. Дори ако изключим централните защитници, които изпълняват твърде много къси и лесни подавания без натиск, Родри остава 18-и.
Извън Топ 20 е по отнемания на мач и извън Топ 450 по пресечени подавания. Дори при извършването на нарушения е едва 97-и. И въпреки че направи рекордните 756 подавания на този турнир, голямото му умение наистина е „просто да бъде там”. Заемайки правилните пространства, испанският халф смазва механизма на играта и разпределя топката, а по някакъв начин съчетава това със способността да привлича всичко около себе си. По този начин разубеждава съперниците да подават в неговата зона и той (повече от почти всеки друг) бе една от причините Меси да има толкова малко участие във финала.
И все пак съвсем наскоро, когато клубният сезон завършваше, имаше големи съмнения дали Родри отново ще бъде същият. Само десет седмици след като бе избран за №1 на Евро 2024, той получи тежка контузия на предната кръстна връзка, която го извади от игра за целия сезон 2024/25. Спадът на Ман Сити в негово отсъствие бе достатъчно красноречив.
Завръщането му не бе лесно. Той изпитваше трудности по време на клубния мондиал и бе принуден да напусне терена при загубата от Ал Хилал. През миналия сезон започна като титуляр само в 17 шампионатни мача. Пеп Гуардиола предположи, че най-добрата версия на Родри няма изобщо да бъде видяна преди мондиала!
В този смисъл историята на халфа е забележителен разказ за изкупление – футболист, който се завърна на върха след два много трудни сезона, в които удари дъното и почти не игра, за да добави световна титла към европейското си отличие. Но има и неоспорима ирония във факта, че в държава като САЩ, която прославя индивидуалността повече от всяка друга, и на световно първенство, което неуморно рекламираше знаменитости, определящият футболист в крайна сметка се оказа възможно най-колективно ориентираният кандидат! И той е първият, който не е създател на положения, спечелил “Златната топка” на мондиал от 24 години насам.