2011-04-12 08:09:00
Борис Касабов, специално за BGfootball.com
Това бяха петте дни, в които Левски загуби почти всичко трупано през сезона. Надеждите за купата потънаха в мътния Осъм, а тези за първенство се изпариха като дим от пернишки комин. Това обаче, което Левски не загуби, бе самоуважението си. Отборът се бори до последно, преследваше страстно успеха и в двата мача и ако не успя да го постигне, то причината е неумението да се вкарват чисти,по-чисти и най-чисти положения.
В Ловеч и Перник сините създадоха поне 15 идеални ситуации, от които се получи един-едничък гол. Е,с такъв полезен коефициент-толкова. И никак не съм съгласен, че само загубата във вечното дерби е причина за срива. Защото в последните два мача Левски игра силно и доминираше, но успеха се изплъзваше заради хронични проблеми, натрупани с времето.
За разлика от лятото, сегашната синя селекция е под всякаква критика и докато у Видович все пак има нещо, Матондо е колосален провал, още повече, като вземем пред вид неговия предшественик. Желанието за игра на Иво Иванов никак не може да компенсира липсата на скорост и чувството за пласиране и не знам дали някой на Герена си задава въпроса с какво той превъзхожда Виктор Генев, че и Мартин Димов.
Формата на Дембеле дори не се доближава до онази от преди Коледа, а и се чувства някаква апатия и даже в отделни моменти индиферентност. Най-светлия лъч е младия Пламен Илиев, който прави битката за вратарския пост жестока. От тук до края Левски очевидно ще трябва да играе единствено за публиката си, но ако в синьото ръководство проявят достатъчно далновидност, биха могли да сторят не малко в перспектива в оставащите 9 мача.
Участието в УЕФА е обезпечено и именно това е идеалния момент да се направи преценка за стойностите и на младите футболисти, защото е срамота сините таланти да израстват на Герена, за да стават титуляри и водещи фактори или при конкуренцията или в чужбина. Поне тази порочна практика трябва да се прекрати, а и добре знаем особената чувствителност на синята публика към собствените кадри.