Хазартът отдавна не е явление, ограничено до казиното, игралната зала или спортния тотализатор. Днес достъпът до него е на разстояние от един телефон. Залагането може да се случи по всяко време и на практика навсякъде. Това променя и мащаба на проблема.
Според данните, използвани в кампанията „Цената на залога“, близо 50% от пълнолетните хора по света са залагали под някаква форма през последната година. Сред залагащите възрастни 8,1% изпитват някаква форма на хазартни вреди или зависимост.
Тези числа показват защо разговорът за хазартната зависимост все по-често се води като разговор за обществено здраве, а не единствено като въпрос на личен избор.
От забавление до вреда
Самото залагане не означава автоматично наличие на зависимост. Съществува обаче разлика между участие в хазартна игра и поведение, което започва да води до вреди.
Световната здравна организация посочва, че около 1,2% от възрастното население в света има хазартно разстройство, като същевременно подчертава, че глобалните оценки за вредите от хазарта все още са ограничени.
Това разграничение е важно. Не всеки човек, който залага, развива зависимост. Но за хората, при които залозите започват да водят до финансови, психически или социални последствия, проблемът може да стане сериозен.
80 милиона тежки случаи
Според данните, представени в кампанията, около 80,3 милиона от залагащите са клинични случаи, а близо 450 милиона души търпят леки до средни вреди, свързани с хазарта.
Ако хората с тежки проблеми бъдат разглеждани като население на отделна държава, броят им би бил съпоставим с населението на Германия.
Зад тази статистика обаче стоят конкретни човешки истории – семейства, които губят финансова сигурност, хора, които се задлъжняват, отношения, които се разпадат, и хора, които постепенно губят контрол върху поведението си.
Най-тежките случаи са само върхът на айсберга
Един от големите проблеми при хазартната зависимост е, че тя често остава скрита.
Човек може дълго време да не споделя, че има проблем. Причините могат да бъдат различни – срам, страх от реакцията на близките, убеждението, че може сам да спре или надеждата, че следващият залог ще промени ситуацията.
На практика това означава, че статистиката за хората, които стигат до лечение, не показва целия мащаб на проблема.
Научни публикации посочват, че по-малко от 10% от хората с хазартно разстройство изобщо търсят помощ. Сред описваните бариери са срамът, стигмата, нежеланието да се признае мащабът на проблема и убеждението, че човек трябва да се справи сам.
Проблем, който не се вижда отдалеч
Хазартната зависимост може да остане невидима за околните дълго време. Човекът може да продължава да ходи на работа, да изпълнява ежедневните си задължения и да изглежда напълно нормално.
Междувременно зад тази привидна нормалност могат да се натрупват дългове, тревожност, семейни конфликти и други проблеми.
Именно затова превенцията започва много преди момента, в който човек стигне до лечение. Тя започва с разпознаването на риска и с разбирането, че проблемът не се измерва само с това колко пари са загубени.
Колкото по-рано бъдат забелязани сигналите, толкова по-голям е шансът последствията да не стигнат до най-тежките си форми.
Проект „Цената на залога“ на Сдружение „Висока топка“ се финансира по НППИ 2026-2030 към ММС (НППИ-ТО1-103/2026), Договор № 25-00-25/30.06.2026 г.