Кристиано Роналдо, дългогодишен капитан и супезвезда на Португалия, обясни напускането на лагера на националния си отбор след победата с 4:2 над Дания в Осло, в която той загрява, но не бе пуснат да играе от селекционера Жорже Жесус. 41-годишният нападател на Ал Насър, искрен и смел, както винаги е бил, мъжки разказа с дълго комюнике в соц.мрежи своята версия за скандала с треньора си. Ето думите му:
“Както обещах, реших да разкажа лично и директно, обстоятелствата по последното пътуване на Националния Отбор. След световното 2026, подготвих писмо към португалския народ, която още пазя, с думите с които да се обърна към него, когато напусна отбора окончателно. След състезанието, в самолета за връщане от Съединените щати, Президентът на Федерацията ме помоли настоятелно да преосмисля решението си за напускане, защото ФПФ иска да продължа. И веднага ме попита за мнението ми за настоящия треньор на Националния Отбор, когото преценяше за поста, заедно с други имена, които не ми разкри.
Отговорих на президента на Федерацията, че по мое мнение, този избор би бил правилен. Затова в деня на представянето на новия и актуален Национален Селекционер се чувствах наистина щастлив с избора. Бе правилен избор, както сочат резултатите.
Няколко дни по-късно получих първи контакт от новия требьор с желание да се срещнем лично. Отговорих с да и програмирахме среща в края на ваканцията ми. Видяхме се въс футболното градче, където отборът ми бе на тренировъчен лагер за предсезон. Този ден треьорът ми каза, че разчита на мен и присъствието ми е фундаментално за проекта му. Представи ми план за участието ми в този момент. Каза, че ще играя в първия и четвъртия мач и заради физическата подготовка винаги ще прави по три или четири смени. Тогава ми препоръча да не пътувам с отбора в Норвегия и Дания, а да играя първия мач и да остана в Португалия, за да се присъединя после за четвъртия на “До Драгао“.
Веднага отхвърлих предложението. Естествено не можех да приема. Да не играя мачовете навън не означаваше, че няма да съм капитан на отбора. Тази привилегия да остана в Португалия не бе добър пример. В крайна сметка треньорът се съгласи с моя анализ. На този разговор присъства Шимао Коутиньо, спортния директор на Ал Насър, човекът на когото националният селекционер докладваше през целия минал сезон и един от отговорните за неговото привличане в клуба през 2025.
Точно преди лагера с тима, селекционерът дойде в дома ми в Лисабон за нов разговор, по негова молба. Говорихме спокойно и потвърдихме всичко споразумено през август. Играх мача на “Алвараде“ и макар да бях сменен, не направих проблем. Лично сложих капитанската лента на Бруно Фернандеш, далеч от представи че може да са ми последни стъпки като състезател и капитан на националния отбор. За мен в този ден бе важна победата. Винаги е хубаво да побеждаваш, и още повече за моята страна и в Португалия.
На обяда в деня на мача с Норвегия, един асистент на селекционера се приближи към мен и каза, че треньорът иска да говори с мен. За моя тотална изненада треньорът ме попита дали мога да играя 30 минути. Бях центриран във физическото ми възстановяване и както винаги интегриран с колегите, мислейки че намя да играя. Нямаше проблем. Тази молба бе извън плана ми за възстановяване, защото само щях да играя на 4 на “до Драгао“, но естествено казах “Да!“. Отговори ми да съм готов да играя 30 минути.
Останалото е история, Загрявах от почивката, бидях да минават минутите и не влязох. Треньорът си наруши думата.
В края на мача, исках само всичко да свърши с победа и да бъда сам. Не отидох да поздравя феновете. Грешка, която е изключително моя отговорност и не трябваше да се случи. Извинявам се на португалския народ за интензивната подкрепа там, извинявам се на феновете и тези, които не са португалци, пътували дотам да ме гледат и които разочаровах!
48 часа по-късно имахме разговор, аз, треньора и Шимао Коутиньо, който следеше разговорите ни от август. Беше честен и дълбок момент, без филтри. Разбрахме се, че има само един начин да затворим този “случай“: треньорът да повтори казаното ми лично, в залата пред журналистите. Договорката бе проста: треньорът да започне пресконференцията с тази тема, опитвайки да я затвори и казвайки истината. Трябваше да каже, че никога не съм молил да играя минути, а самият той като треньор, и никой друг, ми предложи план за този лагер, било е грешка да ме кара да загрявам, щом няма да играя, и ако се случи повторно, не би го направил.
Срещата завърши като треньорът ми поиска прегръдка, обящавайки че ще каже пред журналистите това и случаят е приключен. Нямаше да играя срещу Даниял, но да на “до Драгао“. Всичко това в присъствието на Шимао, както винаги. По молба на треньора имахме видеоразговор с него, Шимао Коутиньо и Тиаго Кравейро, където се резумира вече говореното. Направи се кратък документ, който аз проверих, и се даде на треньора, така както той сам бе поискал.
Пресконференцията протече по очаквания начин: проявата му нямаше нищо общо с разговора ни, долових изявления и агресия, които смятам за незаслужени, отношение като “аз искам, аз мога и аз командвам“, каквито никога не ми е показвал, дори помежду ни, предния ден.
Бележките, които валидирах бяха следните:
“Важно е, защото е истина, да изясня някои неща преди да говорим за Дания:
1 – Лично аз предложих на Кристиано, без никой друг, план за неговия спортен сезон в Националната Селекция. Беше дълъг и ползотворен разговор.
2 – Знам как изживява и обича националния отбор, тежестта му в света, и още повече позитивното му влияние в националния отбор за 24 години поред.
3 – предложеният план на Кристиано бе приет
4 – никога не оспори решенията ми, бе образцов, лоялен, професионалист
5 – мачът с Норвегия не бе включен в плана ми. Чувствайки, че е възстановен след първия мач, го предупредих, че може да го ползвам. Кристиано се съгласи.
6 – сгреших, пускайки играч от ранга на Пеле и Марадона да загрява само, за да не го пусна в мача. Ако е днес, не бих го направил.
7 – като заключение: Искам Кристиано в националния отбор. Реално не искам малко, искам много. За щастие той също вярва в мен. Вярваше ми в Ал Насър и тук също.
8 – по темата да не поздрави феновете: разговаряхме. Играч с над 230 мача за Португалия не получава мои лекции за любов към страната. Беше момент на яд и не изтрива нищо. Той е футболистът, който дава най-много автографи, селфита и любов от отбора. Да не изисляме проблеми, където ги няма. Щом не сме доволни, реагираме, това е.“
Нито една от тези бележки не казва, че треньорът ми се е извинил.
За втори път си наруши думата.
Реших да напусна тренировката на националния отбор без да чакам друго неизпълнено обещание. За мен истината продължава да е водеща в междуличностните отношения. Колкото и да боли, искам да ми казват истината.
Още повече, в разговора ми с Президента на Португалската Федерация по Футбол и треньорът сутринта, преди тази пресконференция, който сигурно могат да потвърдят, им потвърдих, че ако не ме искат в национала, просто да ми го кажат. Да бъдат честни с мен. Бих го приел и обещах да подготвим нещо прекрасно, каквото си мечтая, и нокой няма да се обиди. Помня, че отговориха в синхрон, че не. Че мястото ми е в национала.
Никога, в никакъв момент, не съм се бъркал в никакви технически или тактически решения на никой треньор или национална селекция в близо 25-годишната си кариера. За добро или лошо, приемам предложенията им за действие. Щом се нарушат дадените ми думи, считам, че мястото ми не е там.
Трябва да се извиня и на колегите ми в националния отбор, че напуснах лагера. Независимо от липсата на доверие към треньорските думи, не трябваше да го правя. Отговорността е лично моя. Още веднъж се извинявам на португалския народ, но нарушената дума ми въздейства много силно. Почувствах, че оттам нататък оставането ми само ще тежи на отбора и направих което винаги казвах, ако не съм полезен: стегнах си куфарите и си тръгнах.
Последствията от действията ми трябва да бъдат обсъдени и накаани от Португалската Федерация по Футбол. Вярвам, че наказането не трябва да е намалено. Не съм кой да е играч, аз съм капитан на тима и това е важен фактор. Извиних се, но подобни действия трябва да имат последствия. Правилата са за всички.
Научих от живота, често с глад и без нищо за ядене, че никой не дава нищо на никого гратис. Мога да обещая на феновете ми и португалския народ, че ще изиграем един или няколко прощални мача, има време. Но мислейки за национала, реално е да се състезавам. Това си мислех и в деня, научавайки за смъртта на баща ми. Бях на тренировка с националния ни отбор и реших да остана и докато свърши мача на следващия ден. Направих за страната това, което не бих направил за никой клуб.
Така че, ако съм в добра физическа форма, играейки за клуба ми, и с късмет вкарвайки голове, след като си изтърпя наказанието, ще бъда на разположение, както винаги съм бил, да се състезавам и печеля с нашата Национална Селекция.
Вярвайте ми, това е истината.“