Риат Ал-Самарай/Daily Mail/ превод Тема Спорт
Защитата на титлата на Арсенал може да бъде улеснена от събитията на други места, но Висшата лига не е място за онези, които предпочитат да стигнат до финалната права с леко темпо, вместо да спринтират. Микел Артета със сигурност си дава сметка за това дори след победа. Защото това беше грозен и неубедителен успех с 2:1, който се дължеше колкото на умората в краката на футболистите на Лийдс, толкова и на качествата на отбора, който ги победи.
Разбира се, можем да похвалим борбения дух, необходим за обръщането на изоставане от 0:1 при оставащ половин час до края на срещата. И трябва да го направим. Но също толкова вярно е, че през продължителни периоди от този мач Арсенал се луташе между самодоволството и слабата игра. А това не е обвинение, което често е било отправяно към тима през последните около 14 месеца.
Незначителен спад? Може би. Без значение за крайния изход? Това зависи от Ман Сити, защото ако гражданите някак избегнат отнемане на точки, отборът на Енцо Мареска изглежда малко по-ефективен в началните етапи на тази кампания.
Ако разгледаме подробностите от първото полувреме, Арсенал беше шокиращо слаб. Тимът не беше надигран по начина, по който се случи при поражението от Брайтън (0:3), но се представи още по-зле с нежеланието си да влезе във физическата битка. Още по-лошо беше колко лесно се оставяше на течението. И най-вече детайлите около начина, по който Джеймс Джъстин успя да открие резултата в началото на второто полувреме.
Ако се вгледаме в този момент, ще видим, че Деклан Райс все още не е възстановил напълно остротата си, въпреки че Томас Тухел му даде почивка през последните две седмици. Никога не можем да обвиним Райс в липса на старание, но в решаващата фаза на атаката Габриел Гудмундсон го надбяга с лекота. Ситуацията се усложни допълнително, когато Нони Мадуеке не проследи включването на Джъстин по противоположния фланг.
Това беше лош гол за допускане, а малко след него можеше да последва и втори, който щеше да превърне мача в истинска драма. Арсенал обаче оцеля при тези опити и намери достатъчно класа и характер, за да се възползва от момента, в който усилията най-накрая изтощиха футболистите на Даниел Фарке. Лийдс, който беше непобеден в първенството преди този двубой, се беше изчерпал физически.
Изравнителното попадение беше дело на Рикардо Калафиори, чиито качества продължават да се проявяват във всички зони на терена. Скоро след това дойде победният гол на Бруно Гимараеш, чийто трансфер за 75 млн. паунда все още не му е осигурил редовно място сред титулярите. След неубедителното начало в клуба и направо кошмарното представяне срещу Брайтън, това може да се окаже отправна точка към по-завършени изяви.