Джонатан Лию/Guardian/превод Тема Спорт
Сърцераздирателно – най-слабият защитник, когото познавате, току-що каза нещо много вярно. И не, никой не би определил Лисандро Мартинес като идеалния човек, който да анализира колебливото начало на сезона за Ман Юнайтед, като се има предвид, че неговите груби грешки в защита срещу Фулъм и Тотнъм са част от причините за него.
За онези, които нямат никакво желание да се замислят какво всъщност каза Мартинес, само това ще бъде достатъчна причина да го пренебрегнат. Вече може да се усети неудобството на бившите футболисти, за които нарушаването на закона на мълчанието е най-големият грях в случая. „Неуважително“, отсече Уейн Рууни. „Не мисля, че има право да говори така“, съгласи се Ашли Йънг. „Такива неща не завършват добре, човече“, отбеляза Рио Фърдинанд в своя подкаст.
Но винаги е по-лесно да очерниш вестоносеца, отколкото да се вслушаш в посланието му, дори когато възгледите на Лисандро се споделят широко в съблекалнята на Юнайтед. Ако последствията от съдебното дело срещу Сити показаха нещо, то е дълбоко вкорененото нежелание на английския футбол да подлага на критичен анализ собствениците и ръководителите, които имат по-голямо влияние върху спорта от всички останали.
Въпреки това си струва да разгледаме подробно от какво точно се оплаква Мартинес, защото ситуацията е далеч по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. Футболист критикува ръководството и по-конкретно техническия директор Джейсън Уилкокс за недостатъчните инвестиции в състава през лятото. Това беше трансферен прозорец, в който Юнайтед привлече трима полузащитници, резервен вратар, но нито един нападател и нито един защитник. Дотук всичко е ясно.
Но нека започнем да разплитаме нишките. Защо Юнайтед не купи бранител през лятото, въпреки че опита да привлече Люис Хол и Майлс Люис-Скели? Защото не успя да продаде нито един бранител от своите. Нямаше интерес към никого. Това е резултат от решения за селекцията и подписани договори отпреди години. Но защо Юнайтед, един от клубовете с най-големи приходи в света, изобщо трябва първо да продава, за да купува?
Може би по същата причина, поради която клубът се отказа заради исканата цена за Елиът Андерсън и вместо него реши да привлече непостоянния Сантос и приличния, но незаслужено издигнат на по-високо ниво Тилеманс.
Това е клуб в режим на строги икономии. Неговият съсобственик Джим Ратклиф трескаво съкращава разходите и увеличава цените на билетите, решен да сложи край на годините на разточителство преди идването му, когато посредствени футболисти бяха привличани срещу абсурдни суми, а на провалили се треньори се плащаха обезщетения, за да напуснат. Но защо Юнайтед, един от най-успешните клубове в търговско отношение в историята на футбола, изобщо трябва да съкращава разходите си?
Може би заради над 1 млрд. паунда, източени от клуба от семейство Глейзър през 21 години на тяхното управление. И то не само под формата на дивиденти, но и чрез продажби на акции и лихвени плащания по дълга, който натрупаха, за да купят клуба. През това време те пренебрегваха поддръжката на „Олд Трафорд“ и тренировъчната база в Карингтън. Независимо дали го осъзнава или не, когато Мартинес критикува липсата на инвестиции, той на практика държи семейство Глейзър отговорно за повече от две десетилетия алчност и лошо управление.
Всичко това придава на изказването на Мартинес особена значимост, която надхвърля обичайния поток от седмични новини. Говорил ли е някога действащ футболист на Юнайтед толкова откровено за разрухата, оставена от управлението на семейство Глейзър? Оле Гунар Солскяер изрази известна съпротива в началото на 2005-а, още преди те да пристигнат в клуба. Кристиано Роналдо хвърли няколко бомби зад гърба си дни преди да напусне за втори път през 2022-ра. Безброй други изчакаха сигурността на пенсионирането, когато недоволството им можеше да бъде превърнато в лична финансова изгода, вместо да се използва срещу тях и да ги заклейми. А точно това несъмнено очаква Мартинес през следващите дни.
Ще помогне ли нещо от това на Юнайтед да печели мачове в краткосрочен план? Почти сигурно не. Неизбежно и Майкъл Карик скоро ще си тръгне. Шумът го победи, безсмислиците винаги надделяват, а целият натрупан кредит на доверие от миналия сезон отдавна се е изпарил.
Разбира се, Карик не е виновен, че Юнайтед не е привличал нов защитник от почти две години, че Бруно Фернандеш очевидно играе с физически проблеми, че Джошуа Зиркзее по някакъв начин все още се задържа в клуба, нито че собствениците решиха през лятото да предприемат чистка сред притежателите на сезонни карти. Това предизвика огромна вълна от недоволство и апатия, която се усеща на „Олд Трафорд“ в дните на мачовете. Цяла фенска общност се опитва да разбере дали изобщо все още я е грижа за случващото се.
Но отговорността е за малките хора и е далеч по-лесно да смениш треньор със сравнително скромен 20-месечен договор, отколкото да прогониш Инеос или семейство Глейзър, да замениш Уилкокс или Омар Берада. Особено след като вече знаем, че те отчасти са изградили репутацията си върху успехите на клуб, за който е установено, че системно е мамил. Огромни печалби за собствениците, поскъпване на билетите за феновете, икономии за сметка на представянето на терена. Това е историята на съвременния Манчестър Юнайтед, която съвсем неслучайно е и историята на съвременния футбол.