Ваня Витанова/Viasport.bg
Изминаха два дни от откриването на реконструирания стадион „Българска армия“, а вълнението в червена общност не спира. И няма да спре скоро. Защото само привържениците на ЦСКА знаят през какво преминаха, за да се стигне до тържествената церемония на 31 октомври 2026 година.
Преди повече от 20 години, през 2005-а, беше представен пред медиите, може би първият проект за нов стадион. Тогавашното ръководство, собственик беше Васил Божков, разведе в един слънчев ден журналисти из „Червено знаме“ и „Българска армия“, и раздаде дискове с визията на новото съоръжение. Като млад репортер тогава, отговарящ за школата на „армейците“, помня добре този ден. Последваха още подобни предложения – и при Александър Томов, при „Титан“ и при Гриша Ганчев. Но всичко това беше само на думи. Или да си го кажем по друг начин – прах в очите. Собствениците се сменяха, но мечтата оставаше. Проведоха се десетки протести за базите, преживяха се възходи и падения. До 2026-а! Годината, в която червените сърца се завърнаха в своя дом.
Всеки от нас помни първото си посещение на „Българска армия“. Тогава аз толкова бързо изкачих стълбите до трибуните, че баща ми в един момент ме загуби от погледа си. В събота беше различно. Не бързах. Исках да се насладя на момента. Бавно изкачих стълбите. Поех си въздух и … сълзите тръгнаха. Казват, че в критични моменти през очите на човек като на филмова лента преминава целия му живот. Е, в събота се случи нещо подобно. През очите ми преминаха десетки кадри и моменти от „Армията“. От училищните мачове, през студентските години, журналистическите интервюта на пистата, мачовете, изгледани от сектор А, до настоящия момент. Предполагам, че с всеки се е случило нещо подобно. Пред мен имаше семейство с малко момиченце на около 3 годинки. Зад мен имаше човек на около 75.
Няма снимка, няма видео, няма дума, която да описва чувствата на всеки един от нас, стъпил онази вечер на „Армията“. И да, много хора не успяха да усетят енергията и силата на червената общност, изпълнила стадиона. Но повярвайте, тази емоция няма да свърши с първия мач. Тя едва сега започва. И всеки, който иска, рано или късно ще я почувства.