2011-04-28 17:03:00
Новият вратар на английския тим е отличник в училище
Димитър Евтимов никога няма да забрави 15 април 2011 г. В този ден младият вратар на Чавдар (Етрополе) слага подписа си под договор с Нотингам Форест. Естествено, не професионален, а т. нар. ученически, защото още е само на 17 години. Но вече е достатъчно добър, за да хване окото дори на Сър Алекс Фъргюсън. Довечера юношеският национал на България лети за Манчестър, а оттам следва път до Нотингам, за да се присъедини към новия си отбор. Така той вече държи бъдещето в ръцете си.
Защото талантът си го има. Нищо, че на Герена го обявяват за некадърен. Случва се преди няколко години, когато Митко идва от родния Волов (Шумен) на проби в Левски. След няколко тренировки му дават да разбере, че не става за големия футбол. Божидар Искренов казва едно, прави друго, но Митко е деликатен. Възпитано момче е и не напада директно.
– Мога само едно да му кажа: Искрено му благодяря, че ми показа пътя към Етрополе – промълвява притесненият от интереся към себе си вратар. Слек което чистосърдечно си признава:
– Мразя Левски, от дете съм от ЦСКА. Отидох на проби в школата на „сините”, защото там имаше по-добри услия за трениране. От чуждите отбори съм от Байерн, защото там играеше Оливер Кан, който ми е любимец. От сегашните вратари харесвам Ван дер Саар.
След като си събира багажа от Герена, прави решителна крачка – отива в Етрополе, където виждат таланта му. Така попада в академията на Христо Стоичков и за една година става два пъти шампион. Просто е толкова добър, че пази в два отбора – при юношите до 19 и до 17 години. Толкова е добър, че няма кой да го измести. Но не е само футболът. Митко е отличен ученик, говори и перфектен английски. В това се убеждават дори в Манчестър.
През лятото на 2010 г. за Евтимов идва първото голямо признание – получава покана за проби в Манчестър Юнайтед. Отива и го чака голяма изненада, лично Сър Алекс Фъргюсън идва да говори с него.
– Не тренирах с първия отбор, а само с вратарите, но с всички вратари. Сър Алекс се зарадва, че говоря английски и ме похвали. Започна да ми задава въпроси, препита ме колко е висока и колко широка вратата.
Митко издържа и този изпит с отличен. Остава няколко дни в клуба, а после с тръгва с уверението, че е оставил добри впечатления и ще продължат да го следят.
Сега той е пред очите им, в Нотингам е. Заради офертата от англичаните в Етрополе отхвърлят предложения от Ливърпул, Рейнджърс, Селтик и ПСВ Айндховен. Просто Нотингам предлага най-добри условия за подрастващи футболисти.
– В клуба ме приеха много добре, приятелски. Всички се изредиха да ми помагат, да ме питат имам ли нужда от нещо – разказва за първите си впетачтелния вратарят, който на 7 септември ще навърши 18 години, но вече е висок 192.
Ръстът му също впечатлява англичаните, защото отговаря на стила, който те налагат. Но не го взимат само заради него, а заради таланта и това, което има в главата. А Митко е умно момче.
– Там ще уча, защото още не съм завършил. Ще изучавам всяккви предмети, но ще се набляга много на анатомията. Ще живея в къща на гърба на стадиона с още 14-15 чужденци. Там ще спим и ще се храним, ще има жени, които ще се грижат за нас.
Наред с тренировките и уроците, Евтимов ще се учи и да бъде треньор. Едно от задълженията му ще е да се занимава с най-малките деца. Просто такава е схемата в Нотингам, а на него това му допада.
– Убеден съм, че мога да се справя с конкуренцията и да пробия в първия отбор – показва увереност вратарят.
Това е важно. Защото амбицията е неразделна част от успеха. А той се е устремил към големия футбол, вече получи шанс да се докосне до него и не смята да го изпусне. А един ден, когато изиграе първия си мач в Нотингам, ще изненада шефа на Чавдар (Етрополе) Емил Димитров, който направи мечтата му възможна.
– Ще му купя ловна пушка.
– Тя е скъпичка, мойто момче. Но поне един билет до Англия можеш да ми пратиш, след като дебютираш в първия отбор – казва Димитров и бащински потупва Митко по рамото.
Евтимов показва, че не забравя откъде е тръгнал и не разрешава пресконференцията да приключи, перди да е отдал нужното на хората, които му подадоха ръка.
– Благодаря на този човек до мен (б.р. Емил Димитров), на мениджъра Петьо Костадинов, на всички треньори, които бяха до мен в Шумен и Етрополе. Благодаря и на Христо Стоичков за академията, която създаде, защото тя дава шанс на много деца.