Спасих Батето от Държавна сигурност

2011-05-02 10:02:00

Последният път, когато го видях, пи бира с узо, спомня си бившият треньор по водна топка и баща на Коко Динев Иван Динев

За мнозина Иван Динев е известен като бащата на Коко Динев – хазартния бос и собственик на футболния Локомотив (Пловдив). Бат Чики, както е известен прехвърлилият 80 г. мъж, обаче е "откривателят" на Иван Славков. Вчера Динев намери сили да разкаже за любимия си възпитаник във водната топка пред „Стандарт”, въпреки че току-що беше научил за кончината му.

"Иван е коньовичар, познавах майка му, семейството. Бях треньор в Септември, тогава към ЦСКА. В байсейна го доведоха негови приятели. Харесах го веднага, тъй като имаше лява ръка. Стана страхотен спортист, най-добрият”, припомни си Бат Чики.

„Не искам да се хваля, но и аз допринесох. Може би за първи път го казвам, но спасих кариерата му от Държавна сигурност. Заминавахме за знаменития финал с Партизан (Белград). Извикаха ме в Трето районно и полковник Стоев от ДС заяви, че Иван Славков няма да пътува, тъй като се готви да емигрира. Такива времена бяха, хванали писма до и от негови съотборници, които избягаха в Швеция. Той им писал как може да ги последва и да работи там като инженер, за какъвто учеше. Всъщност не съм сигурен дали въобще го искаше. Май не. Заинатих се, че няма да замина без най-добрия си играч. Заложих своето име, че Иван ще се върне. направи го."

През годините Бат Чики и Батето са неразделни приятели. Гостуват си семейно. Динев е приятел с всичките съпруги на възпитаника си. Наскоро Иван и Валя гостуват на Бат Чики и Коко Динев в хотела им в Сандански. Последно се виждат преди месец на рожден ден в "Кошарите".

"Точно беше излязъл от болница, оплака ми се, че има някакви настинки. Удари бира с узо. Ядосах се, защото е лоша комбинация”, разказа Динев. „Иван обаче държеше заради годините на спортист. Беше невероятно хубаво момче, затова и жените го харесваха. Моите момчета плуваха яко, вдигаха щанги. Левенти. А Батето стана невероятен човек. Всички, които го познаваха, го обичаха. Пред вратата му винаги имаше хора, които чакат помощ. На никого не отказа. Бъдете сигурни, на погребението ще е страшно. Толкова много хора го обичаха и всички ще го изпратят."

Вашият коментар