2011-06-06 21:39:00
Искам момчетата от Етрополе да залягат и над учебниците, разкрива Камата
Да се прави интервю с Христо Стоичков си е предизвикателство и то независимо от темата. Намираме легендата на българския футбол заобиколен от приятели в кафето на „Спортна София”. Тук, в сърцето на Борисовата градина и между двата стадиона, на които е постигнал толкова много… На игрището срещу нас в разгара си е битката на детския футболен турнир за Купа „Лидъл”, а Камата е гост на празника.
С червена риза и естествения номер 8 на гърдите, той е душата на компанията. Футболът, този невероятно силен социален магнит е събрал своята общност от играчи, фенове, журналисти и един велик футболист. На масата са някогашният съотборник и настоящ шеф на школата на ЦСКА Георги Георгиев и скаутът в клуба Методи Деянов, който също е играл със Стоичков в недалечното минало. Поздравявам се с тях, а малко след това Мето ме представя: „Ицо, това е журналист, който работи в сайт за детски спорт. Ще му отделиш ли няколко минути?” Отговорът е положителен. Стискаме си ръцете и започваме разговора.
– Г-н Стоичков, кое ви доведе на този детски турнир?
– Целите на турнира са няколко. Първата е да се запознаят деца от различни школи в София и страната. Заедно с това се подкрепят момчета и момичета от домове за деца лишени от родителски грижи, както и деца на загинали полицаи. Радвам се, че имам възможност да присъствам на такъв чудесен спортен празник.
– Какви са ангажиментите ви с футболната академия, която носи вашето име в Етрополе и доволен ли сте от свършенето до момента?
– Това е много важен за мен проект. Заедно с Емил Димитров направихме нещо значимо. Целта ми е тази академия да е образаец за България. За да има успех едно такова начинание, то трябва да има високо ниво във всички компоненти. Децата разполагат с отлични условия за подготовка – терени и пълен пансион. Осигурено им е добро училище, с чиито директор работим в пълно разбирателство. И вижте нашите треньори – има и млади, има и по-опитни, но най-важното е, че всички те работят с желание и професионализъм с децата и юношите.
– Отборите на Чавдар вече могат да се похвалят с добри резултати. Удоволетворен ли сте от тях?
– Имаме титли в различни възрастови групи. След това имаме 6-7 момчета, които с успех играят в мъжкия отбор в „Б” група. Така те по естествен начин вървят напред, защото за успеха трябва да си готов и да си си извървял пътя. Иначе няма как да стане. Видяхте как добре се представихме в няколко контроли, които играхме в Англия и на ученическия турнир в Бразилия, където завършихме шести.
– Вече имате и сериозен трансфер зад граница. Младият вратар Димитър Евтимов подписа с Нотингам. Кой ще е следващият футболист на Чавдар, който ще получи шанс за изява в голям европейски клуб?
– Сами разбирате, че аз имам контактите, които могат да изпратят всеки играч в голям клуб. Поддържаме чудесни отношения и с испански, английски и шотландски клубове. И утре можем да пратим някой в Селтик или Глазгоу Рейнджърс, но той трябва да е готов за това… Митко го наблюдаваха година и половина. Обадиха ми се, защото знаят, че думата ми тежи и аз потвърдих неговите качества. Надявам се, че тепърва ще се говори за неговите успехи.
– От друга страна много български футболисти пропаднаха при опитите си да се наложат в големи клубове. Безспорни таланти като Наско Курдов и Михаил Александров удариха на камък в Германия. Кое пречи най-много на такъв тип играчи, за да заиграят в силни отбори и първенства?
– На първо място е езиковата бариера. Затова искаме от нашите момчета в Етрополе здраво да залягат над учебниците. След това има и проблеми с поведението и дисциплината. Това трябва да се промени в манталитета на българските играчи. Футболът дава много, но иска и пълно раздаване, а не само гел и стойки.
– Темата за проблемите в детско-юношеския футбол става банална. Мнозина говорят за тях, но малцина се опитват да ги решават. Как ви се струва на вас?
– На първо място е махленският и ученически футбол, а едва след това идват клубовете. У нас малко се играе по квартали и училища. Навремето, в нашето училище „Вапцаров”, в Пловдив, бяхме сред най-добртите по 5-6 вида спорт, а сега повечето ученици не могат да се затичат. Всеки път, когато се видя със стари съученици си говорим за тези спомени. Иначе голямата беда на футбола у нас, е, че ние масово не се грижим за нашите деца и школи. Вместо да направят по няколко игрища и да назначат добри треньори, босовете на клубовете си купуват бронирани джипове и водят охрана от по 20 тумбаци. И накрая като трябва да играят в националния отбор или Лига Европа още на летище София вече губят с 0:3…
– Но това се повтаря всяка година. Защо никой не си взима поука?
– Това не е мой проблем. Аз имам 2000 деца в школата си в Испания и силна академия в Етрополе. Целта ми е колкото се може повече от тези момчета да успеят, да пробият в големия футбол, а останалите клубове да правят каквото си щат.
– Вие сте легенда на клуб, който олицетворява развитието на футбола в последните 20 години. Каква е тайната на Барселона?
– Има много големи клубове – Манчестър Юнайтед, Реал, Милан, Интер, Байерн и т.н., но Барса е една. Това е феноменално, но всяка година в школата се влагат по 50 млн. евро. Това са бази, терени, треньори, селекционери. А иначе всички им броят купите, но не се питат защо Барселона има такива футболисти, играе такъв футбол и печели толкова много трофеи.
– Какво бихте пожелали на децата, треньорите и родителите?
– Повече работа, тренировки и четене и по-малко гел и компютърни игри. Ако се работи с желание, любов и търпение всеки може да успее. И не слушайте какво ви говорят хора, които не знаят откъде се рита топката. Запомнете – тя винаги се рита от външната страна, защото иначе трябва да й обърнем хастара. Успех!
Интервюто е приключило така неусетно, както и е започнало. Ицо потъва в нови теми, с познати и непознати. Един иска да прати детето си на проби в Чавдар, друг се оплква, че се е скарал с шефа си в клуба, трети… Все така своенравен, но и доста по-улегнал Стоичков си остава незаобиколима фигура в нашия спорт, символ на един от най-успешните световни клубове и безспорен посланик на България. За 45 години не е никак малко, нали.
–-
Заб. Интервю на Драго Панков, viasport.bg. Заглавието е на BGfootball.com