2011-08-21 10:34:00
Пиша този текст като отговор на публикацията на Сергей
Въчев "Ела ни виж, Бербатов".
Берба, не си идвай. Моля те. Дори и само като зрител.
Какво хубаво ще видиш?
Сбирщина надценени дупета на терена, които ги е страх да ударят една глава
на топката, сакън да не им се счупят диадемите, че ще им се развали алабросът. И, естествено, ще паднат – те падат от държавици, дето с труд се откриват на
картата и им вкарват голове футболисти, дето не могат правилно да си произнесат
собствената фамилия, че Англия ли?
Какво хубаво ще чуеш?
Няма смисъл да търпиш подвиквания от сорта на "балерина",
"п***раст", "примадона", "ти скапа националния".
Такива ги крещяха и на Стоичков. Сякаш можеш да скапеш някоя фекалия – колко
повече? Та тя си е достатъчно жалка.
Какво хубаво ще прочетеш за себе си?
Даже не смея да си представя какво ще надращят по вестници и сайтове за теб.
От години имам чувството, че подобни спортни издания имат неписано правило –
всеки ден да се пише нещо за Бербатов. Каквото и да е.
И те плюеха – и българските, и английските медии. Да, ама когато размаза
Ливърпул британските спортни журналисти (които са по-компетентни и от
българските политически, но това е друг въпрос) веднага се обърнаха на 180
градуса и се скъсаха да те превъзнасят, докато родните мълчаха като задници. И
как да не мълчат засрамено, като от години ти им изкарваш заплатите.
А сега да навлезем смело в дебрите на научната фантастика. Да предположим,
че ти се върнеш в националния (да бе!) и вземете да биете (нали?). Какво ще
стане после?
Ще се изпонапиеш с идиотите от националния в Син Сити и БИАД, че да те
изтипосат по всички жълти вестници (те други в България останаха ли) на първа
страница. Та да се чудиш какви да ги обясняваш на жена си после.
И да не се залъгваме, Берба – ти си вече на 30, за какви златни футболни
години говорим? Оттук насетне пътят е бавно, ала сигурно надолу. Физиология,
какво да я правиш – не че няма да играеш, но не и с тия темпове както преди.
С всички футболисти по света е така – а малко ли постигна досега ти? Беше
седем пъти футболист номер едно на България (рекорд!), отбеляза най-много
голове в националния (пак рекорд!), игра в Леверкузен, Тотнъм и Юнайтед, три
пъти отборът, в който играеше, достигна до финала на Шампионската Лига, стана
голмайстор на английската Висша Лига и какво ли още не!
Дори Фърги да се опита пак да те подхлъзне, можеш спокойно да му теглиш една
и да се махнеш от Манчестър – и италианските отбори те искат, и бившите в които
игра, че и испанските грандове ще те вземат. А последните, колкото и болезнено
да звучи, играят по-добър футбол дори от англичаните.
Да, Балата ни добута до Португалия, но Балата играеше с ФУТБОЛИСТИ и не беше
единственият играч на терена. Ти ще играеш с идиоти и публиката просто няма да
разбере разликата, като ви види всичките на терена, защото ще се удавиш в
морето от некадърност около себе си. Направил си достатъчно за националния
отбор на България – няма смисъл да го вадиш от блатото точно ти.
Няма смисъл една камара леваци да ти изпотрошат краката, докато по трибуните
сбирщина простаци псуват майка ти. Същата майка, която те е бранила от онези
леваци в Борисовата – нещо, от което не смятам, че трябва да се срамува нито
тя, нито ти.
По-скоро би трябвало да се засрамят Дучето и малоумните му ултраси – нещо,
което едва ли ще стане. Такива като тях сякаш нямат майки, а се размножават
като амебите – чрез деление. Защото толкова им е и IQ-то.
Ти постъпи правилно, махайки се оттук. Не се връщай, за да угодиш на шепа
отчаяници, размахващи знамена по трибуните или на един избягал от варненската
психиатрия олигофрен, който ще вие в екстаз "пувярвай беееее,
бербааааатуф, бележи ве".
Защото така ще направиш кефа и на такива като Дучето и компания да те псуват
в нирванен екстаз. Направо ще изживеят звездния си миг.
Не че няма да има радостни хора тук, в България, ако се завърнеш – ще има.
Но кажи ми честно – струва ли си жертвата? Само си представи колко много ще ти
коства. И още нещо – ще има и немалко такива като мен, които ще се натъжат, ако
се върнеш тук.
Защото, Берба, има и една особена порода фенове като мен, които те обичат и
ще им е гадно, понеже тук ти ще бъдеш нещастен. Ние се радваме, когато и ти си
щастлив – а тук това не вярвам да стане. В родния футбол звезда като теб ще се
чувства все едно се бори с прасета в кочина. Накрая всички се омазани в л**на, ама
на свините им е хубаво.
Затова, скъпи сънародници, моля, спестете си десетачката за тази среща с
Англия. Вземете си за тези пари два галона бира и тарелка кебапчета, опечете си
и гледайте мача по телевизора – яжте, пийте и псувайте до премала. Или идете с
тези пари си купете торба хляб, или две пилета, или шише ракия. Или някоя
книга.
Но моля ви, не ги харчете да гледате националите.
Те няма да заиграят по-добре.
Дори и ако Бербатов прежали най-милото си – своята чест, и ги поведе.
Коментарът е публикуван в Webcafe