2011-08-29 17:47:00
Ние, българите, сме си потиснати души. Икономически, социално, както щете. Днес с подобна смазваща безпрекословност сме потиснати и футболно.
Националният отбор веднъж през века стигна голямо първенство, а се очертава и поне до 2016-а да не стъпи с оглед жребия за Мондиал 2014. А всички клубове отпаднаха от Европа още през август. От 2008-а не сме оставали без едничко отборче в групите на турнирите. Спряха ни поляци (два пъти), украинци, словаци и румънци.
В Лига Европа продължават словенци, ирландци, евреи, кипърци, а български отбори – не. А в групите на Шампионската лига пак е онзи БАТЕ (Борисов). Това бе-ларуско отборче за втори път е там. Докато цяла България веднъж само е била в турнира на големите пари.
Всички от изброените нации са пред нас и в ранглистата на фИфА (подрежда по резултати 206 национални тима по Земята), и в класацията по държави на УЕфА (отчита представянето на клубовете в съответните 5 последни сезона).
Във футбола ни най-пълно е с ругатни и мечти
Нямаме надежда догодина например да удвоят заплатите в страната, но все кипим от надежда в играта да се мерим със световни, европейски и средноевропейски аршини. Защо, бе, хора? Откъде накъде?
Преди доста години футболният мъдрец Наско Сираков изрече: "Скоро ще се радваме на победа над кипърци или словаци." Той видя как работим и прогнозира резултата. Позна.
Сега покрай другото се вайкаме, че сме паднали до 51-во място в световната класация на фИфА. Е в колко други класации не сме под 51-во на планетата?
През 2008-а Еврокомисията публикува доклад -България е последна в ЕС по грамотност на учениците. Изтъркана до без(раз)личие пък е темата ние или румънците сме по-зле по икономически показатели на дъното на ЕС. Откъде накъде на футбол ще се мерим с атовете или поне с качествено пасящите жребци, след като никакви ни няма на(в)ред?
Цифрички. Ето местата на България в ранглистата на фИфА, броено от 1998 г. до 2010 г. включително: 49,37, 53, 51, 42, 34, 37, 39, 43,18, 27, 30,49. Каква новина има да сме днес 51-ви?
По-важно звучи друго. Кривата на футболното местоположение на родината в класацията на фИфА е поразително сходна с кривата на икономическата състоятелност на държавата плюс бизнеса и съответно – с портфейла и актуалното душевно състояние на българина. А 1998-а е взета като база, защото тогава укротихме долу-горе вулканичните процеси в държавата, тръгнахме по-уверено към пазарна икономика и може би минахме от постсоциализъм към капитализъм – див или не.
Няколко години мъкнехме политически и повсеместен товар от онази зима на 1997-а, наричана от мнозина Виденова. В същите години националният отбор креташе из сивите етажи в ранглистата на фИфА. Икономическото съживяване настана в началото на хилядолетието (около 2002-ра), последвано от някои впечатляващи години на ръст.
През 2006-а или 2007-а не бяхме ли по-добре? И националният отбор тогава е бил по-добре. От 53-то място за2000 г. бавно и полека скача до 18-о за 2007-а, което е върхът му напоследък.
Кризата ни удари през 2008-а. Не бавно и не полека гаси блясъка в очите на хората. По същия начин националният на България от 18-и в света преди 4 г. стана година след година 27-и, 30-и, 49-и, та до 51-ви сега.
Може да е спекулативно, може да е съвпадение, но не може да е 100% съвпадение. Защото същата крива на съгласувани възход и падение на футбол и икономика се рисува от националната класация на УЕфА. Там местата в периода от 1998-а до 2011-а са: 33, 32, 29, 28, 25, 21,20,21, 17, 16, 17, 17, 17, 21. Подчертаваме, че става въпрос не за календарни години – в момента вече сме чак 28-и, но се брои формално за 2012-а, когато приключва сезонът. Ама той за нас приключи и вече имаме само една възможна посока – надолу.
Та и клубовете ни в Европа вървят като националния. Постепенно се стабилизират след онази зима на 1997-а, после се издигат. Стигаме до 16-и в Европа.
Този наш връх е през 2007-а, точно когато и националният тим е най-добре според фИфА. После и в евротурнирите тръгваме надолу. Сега в класацията на УЕфА сме 28-и, където сме били през 2001 -ва. Днес в ранглистата на фИфА сме 51-ви, където се подвизавахме през 2001-ва. Е, това явно е и съвпадение, но няма как да е 100% съвпадение…
Естествено става въпрос за правило, а не за закон. Невинаги най-богатите са най-добри на футбол. Икономиката не е всичко, но все пак е резултат на качество – народностно, обществено, футболът – също, в повечето случаи. Затова и са свързани.
И ето челната десетка на фИфА за национални отбори: Холандия, Испания, Германия, Англия, Уругвай, Бразилия, Италия, Португалия, Аржентина, Хър-ватия. И топ 10 на УЕфА за евротурнирите: Англия, Испания, Германия, Италия, Франция, Португалия, Русия, Украйна, Холандия, Гърция.
От 20-те държави единствено Уругвай е от калибъра на България като брутен вътрешен продукт (БВП) или брутен вътрешен продукт на глава от населението – основни показатели за произвежданите в държавата стоки и услуги.
По БВП сме 72-ри на планетата за м. г. от 227 държави според Световната книга на фактите на ЦРУ. А на човек от населението сме 89-и. Така че на футбол все още сме по-добре.
Изводът? След като сме бедни, не умеем да работим добре, не смогваме да си подредим и изчистим държавата и икономиката, как да сме добре на футбол? Тръгналото още от социализма (а може би и от националния характер) правило "по-малко работа, повече пари" защо да не действа и при царя на спортовете у нас? Защо да се сърдим на футболистите, че са като държавата ни, следователно – като нас?
Хайде да свикнем с тази мисъл, а? Това не е нихилизъм, а отрезвяване. Да, ще бием понякога белгийци или португалци, но по-често ще падаме от словаци, поляци или румънци. И това е нормално, логично, естествено дори.
Футболът е функция на обществото
Не може да сме смачкани икономически и социално, а футболът да не е смачкан икономически и организационно. Не може като при социализма и постсоциа-лизма – спортът да е знаме на България. Инерцията държи десетилетие или малко повече – едно или две спортни поколения, но нататък вече трябва да си го произвел – БВП или футболисти. Вече сме в капитализъм, действат законите на пазара. Произвеждаш ли добри стоки или футболисти, те ще се търсят и в замяна ще идват пари.
Бедна държава, беден народ – слаб футбол. Бедността не е порок, но все е функция на нещо.
Не е логично да си най-беден в ЕС и да искаш да имаш по-силен футбол от други в ЕС. футболът е най-популярната игра, с най-висока конкуренция, затова е сериозен показател за връзката държава-спорт. В художествената гимнастика или в кану-каяка например е по-лесно да изпъкнеш – индивидуално винаги е по-лесно да се пребори логиката, а и са по-малко конкурентни спортове.
Щом си най-беден, то е защото: не си достатъчно умен в практичния смисъл, не си достатъчно енергичен, не си достатъчно целенасочен, с две думи – лош или нереализиран ген.
Е как, щем това е характерно за България, да не е характерно за футбола? С какви очи да плюем футболистите, че са слабаци, а не погледнем себе си – публиката – какви сме аутсайдери в ЕС. Ние не можем да подредим една малка държава, а искаме футболът ни е да подреден… И тук никакви правителства (от миналия или настоящия век) няма смисъл да упрекваме. В повечето случаи политическите управници са функция на обществото, а не обратното. Любима псевдосентенция на българина е: "Когото и да изберат, все тая." Тя е за правителствата. Наскоро я чух за националния отбор по повод състава на Лотар Матеус. "Когото и да избере, все тая." Хей, футболът е като България, като нас. От време на време изпъкват някакви бербатовци.
Но футболът е отборна игра. Отборна. Затова веднъж-дваж може и да се окаже по-голям от държавата, да се яви поколение като Стоичковото, но като тенденция – не. Затова сме 51-ви в света. И затова толкова бързо изхарчихме футболния капитал и убихме инерцията от Пеневата чета.
И още надолу ще слизаме. Защото – да повторим -по БВП България е 72-ра в света. Да, не е закон, ме по-мощните икономически държави са по-нагоре и във футбола. Но е правило. Защото по-добре и по-подредено работят – и като личности, и като общност(и).
А по БВП на глава от населението – да повторим – сме чак 89-и за 2010 г. Така че националите още са добре. А позициите на Албания са съответно 115-а и 123-а. Добра новина? Скоро няма да ни бият албанци? Амииии… Икономическият им ръст е далеч по-добър от нас в последните 3 г. А в класацията на фИфА са 57-и. Ще ни бият. Скоро. Добрата новина? Сан Марино и Андора може би няма да ни повалят, колкото и да са паралии. Малко народ са и БВП-то им е дребно.
Така, че "физкулт!" -"Ура"!
Автор: Ростислав Русев/Труд