Вече сме със статут на периферен и никого не плашещ отбор

2011-09-04 15:22:00

Прибързаното теглене на калема и оплакване на футболното ни
настояще няма да ни донесат нито безоблачно класиране на следващото световно
първенство, нито оправяне на бакиите в клубните ни тимове. „Пророкът" Наско
Сираков предрече преди две или три години, че ще дойде време, когато ще се
радваме на победи срещу отбори от ранга на Кипър и Беларус. Това време бързо и
безвръзвратно дойде. Както се казва количествените натрупвания в сбъркания
модел на работа доведоха до качествени изменения и във физиономията на
националната ни гарнитура, представляваща есенцията на целия ни футболен
процес.

Нормално е оттук нататък водещите сили в Европа да идват у
нас с аванс в резултата още при първите поръчки към стюардесата в чартърния
полет. Да! Към настоящия момент, който и по-стойностен тим да ни барне няма да
срещне адекватна съпротива и сериозни игрови аргументи срещу себе си. Ако се
взрем в детайлите ще видим, че сегашната формация е съставена от слабо
подготвени футболисти със спорни качества и нисък морал плюс прословутите два
коня, теглещи с кански усилия една раздрънкана каруца, затънала до канатите в
лепкава кал.

Световният шампион от Италия ′ 90 Лотар Матеус с немска
упоритост продължава да налага в състава двама от основните виновници за
бледото представяне на ФК Литекс в тазгодишните квалификации за турнира на
богатите. Не вярвам Иван Иванов и Бодуров да са се стиковали кой знае колко, че
да си позволиш да оставиш на резервната скамейка впечатлилия със стабилните си
изяви и в двата мача срещу ЦСКА защитник на Стяуа Вальо Илиев. Говорим за човек
с добро позициониране при центрирания и възхитителни способности в играта за
високи топки. Все неща, които бяха от изключителна необходимост в конкретния
двубой. И докато при Бодуров има някакви наченки на футболна култура, то при
Петър Занев нещата са неспасяеми. Тотално разкрит в двубоя с Беларус, а в петък
вечер ще се запомни с ефектни пируети, достойни за състезание по фигурно
пързаляне. Без съмнение Тео Уолкът е едно от бижутата в английската команда и
заедно с Рууни лицето на атакуващата й мощ, но снощното представяне на ловешкия
бек предизвикваше само тъжни усмивки у родния ни фен.

Винаги в анализите си съм споменавал, че най-важният сегмент
за баланса на един отбор са двойката разбивачи, позиционирани пред централното
защитно ядро. Същинската битка, печеленето на терен, организирането на остри
контраатаки приоритетно зависи от спортно-техническите възможности на
горепосочената двойка. И преди съм изказвал мнението си за Живко Миланов и то в
ролята му на класически десен бек. С ясно съзнание твърдя, че той бе една от
малкото пробойни в оня съвършен тим, моделиран от Мъри според Херовите
постулати за правилен футбол. Евала на сърцето и себераздавенето му, но никога
досега не съм наблюдавал по-разхвърлен, по-разпилян играч. Живко в ролята на
опорен халф е все едно баба Цоцолана на конкурс за "Мис Плеймейт." А
решението да бъде сянка на освободения за действия по целия терен Рууни се
превърна в истинска бомба със закъснител. Гладиаторът на Юнайтед разкарваше
Жиката като панайрджийска мечка от врата до врата и това увличане водеше до
оголване на критичната зона на предмостието и оттам неимоверен натиск върху
защитния ни вал. Разпокъсването на отбора на нападение и защита доведе до
трайно изолиране на Ивелин Попов, на когото се налагаше да гази в гора от
съперници в търсене на последния пас към самотния и смачкан в клещите на Тери и
Кейхил Цецо Генков.

При всички положения ранният гол постъписа нашите и предреши
последващото развитие на мача. А той падна само и единствено поради
некоординираност при пакетното изтегляне на целия тим след мекия пас на Бари.
За атаката на албионците и разгръщането на фронта й при 0:3 коментарът e
излишен. Оттрениран отвсякъде вариант за организиране на тима след отнета топка
в центъра. Същински разкош.

 

Умишлено реших да напиша този анализ след изиграването на
двете евроквалификации- при мъжете и младежите. Твърденията, че при малките
няма мая за бъдещи подвизи по зелените терени в пълна степен не отговарят на
истината. Младежите ходели по нощни клубове, задявали нимфетки, наливали се с
алкохол, гелосвали се, рисували телата си с безброй татуировки… И к′во от
това и каква взаимовръзка има с нечий талант или потенциални възможности ? В
настоящия отбор на Михаил Мадански присъстват няколко диаманта, които при
сериозна работа и непременно и колкото се може по-бързо скъсване с отровната ни
футболна среда, биха разцъфнали и биха се превърнали в основа, постамент в
граденето на новата ни държавна гарнитура. Кои имам предвид? На първо място
универсалният халф Георги Миланов, от който лъха на импровизация и свежест – безотказен
мотор, вещ диригент, българския Том Клевърли. Добавяме нестандартния Сашко
Тонев – възмъжал и съзрял след полската школовка, въобще истински лидер въпреки
неизбежните грешки на растежа при нанасянето на завършващи удари. Ами скалата
от Черноморец в защитния ни блок Терзиев?! Мощен, респектиращ, достойна
алтернатива за мъжката формация. Както и онзи симпатяга с детско личице- Пламен
Илиев. Ето го конкурента на Малката перука за позицията под рамката на вратата.
Към тази млада генерация можем да добавим и утвърдилия се вече в ПСВ
"Айндховен" Станислав Манолев и гръбнака, ядрото на новата вълна е загатнат.

 

Наистина занапред ще става от трудно по-трудно да се
докопаме до голям форум или до някакви групи, в който и да е било от двата
европейски клубни турнира. Най-вероятно ще се превърнем в отбор от типа на
Северна Ирландия или Молдова. Няма нищо срамно. И преди за дълги години сме били
в миманса и все пак животът е продължавал. Но пък великият Боб Пейсли е казал –
"Футболът не е просто игра на живот и смърт. Той е много повече".
Така, че на нас ни остава единствено да чакаме завъртането на колелото на
футболната история и колкото по-бързо отлепим от сегашния проклет зъбeр, толкова
по-безболезнено ще преболедуваме настоящия си статут на някаква периферна и
никого не плашеща сила.