2011-09-22 19:36:00
Имах щастливо детство, а най-големият ми успех е 22 годишната ми футболна кариера, споделя пред хърватските медии специалистът
От началото на сезона Красимир Балъков пое поредното предизвикателство в треньорската си кариера. Българинът се захвана с нелеката задача да изправи на крака Хайдук (Сплит) и да го върне на върха в хърватския футбол, където вече доста години царува Динамо (Загреб). Засега отзивите за работата на Бала са положителни, макар че Хайдук изостава от големия си конкурент. В интервю пред хърватските медии бившият наставник на Черноморец разказа за амбициите си с тима от Сплит, за познанството си с Жозе Моуриньо и сподели кой е най-големият му успех като футболист.
– Добре говорите хърватски, откъде го научихте?
– Българският и хърватският си приличат, а и аз дълги години съм играл заедно с футболисти от бивша Югославия, като Звонимир Солдо, Юрица Враньеш, Борис Живкович, Томислав Ивич. Покрай тях научих езика ви.
– Какво беше детството ви в България?
– Имах щастливо детство. Моето поколение е последното, което имаше възможността да се развива в спортните училища. Сутрин ставах в 07:30 часа, следваше бърза закуска и отивах на училище. След тренировка обядвахме, после почивахме и отново тренирахме. Следобяд си пишехме домашните, после идваше ред на вечерята и едва тогава се прибирах вкъщи. И така цели 5 години, докато завърших и станах професионален футболист.
– По това време знаехте ли нещо за Хайдук?
– Разбира се. Не само за Хайдук, но и за "голямата четворка" (най-силните четири отбора в Югославия – Хайдук, Динамо Загреб, Партизан и Цървена звезда – б.р.). Не можехме да ги гледаме, но въпреки това бяха доста популярни в България. Знаехме всичко за тях, дори повече, отколкото за английските и германските клубове.
– Това, че сте излязъл рано в чужбина, помогна ли ви да успеете?
– В България разрешаваха на футболистите да преминават в чужди клубове само след 28-годишна възраст. Това се промени след 1990 година и аз заминах за Португалия, когато бях на 24. Това, както и закона "Босман", който се появи по-късно, направиха футбола много по-различен, превърнаха го в голям бизнес.
– Съгласен ли сте, че вие сте пример за идеалната комбинация между балканския талант и дисциплината, характерна за Германия и Швейцария?
– Не мисля. По времето на комунизма също ни учеха на ред и дисциплина, въпреки че не печелехме големи пари и нямахме толкова възможности за изява. Формирах се като личност още в България, а в Германия и Швейцария само надградих върху вече наученото.
– Постигнахте много във футбола – спечелихте купи, играхте на полуфинал на световно първенство… Кой обаче е най-големият ви успех?
– Цялостната ми кариера. Започнах да играя професионален футбол от 16-годишен, а се отказах на 38 години. През всичкото това време поддържах високо ниво. Спечелих уважение и си изградих добро име в света на футбола – това е най-голямото ми постижение. Всички трофеи и индивидуални награди не са толкова важни за мен.
– Може ли да се каже, че за вас Хайдук е трамплин към някой от големите клубове в Европа?
– Хайдук е голямо име, подобно на Байерн, Манчестър Юнайтед и ЦСКА. Да, в момента клубът не може да се похвали с адекватни на историята си резултати, но няма съмнение, че хората, които работят в Хайдук, правят всичко възможно за да го върнат там, където му е мястото. Това е и задачата пред мен.
– Доволен ли сте от това, което заварихте? Има ли талантливи играчи в Хайдук?
– Потенциалът е налице, но ни липсва време. В Хайдук се търсят бързи резултати, а това не е лесно да се постигне. Трябва много, много работа и дисциплина.
– С какво ви изненада Сплит?
– Бях наясно, че феновете създават уникална атмосфера на мачовете, но цялата тази страст и отдаденост на привържениците не може да се срещне никъде другаде в Европа.
– Хайдук има таланти, фенове, стадион и отлични условия за работа, но защо липсват добрите резултати?
– Пребройте колко президенти и треньори са се сменили през последните 7 години и всичко ще ви стане ясно. Няма успехи без постоянство.
– Играчите ви обожават – толкова ли сте благ към тях?
– Аз съм демократичен диктатор. Тълкувайте го както искате, но футболистите ме разбират.
– Често се оплаквате от съдиите. Очаквахте ли подобно отношение към Хайдук?
– Всеки клуб, независимо дали се казва Хайдук, Динамо, Байерн или Реал, защитава интересите си. Така и трябва да бъде. Аз добре знаех къде идвам и затова не съм изненадан от нищо.
– Загуби ли Хайдук битката за титлата, или смятате, че можете да настигнете Динамо?
– До края на сезона остават много мачове, ние трябва да запазим добрата атмосфера в отбора и да задържим най-силните си футболисти. Е, ако имах в състава Иван Перишич и Никола Калинич, никакво съдийско лоби нямаше да може да помогне на Динамо.
– Как ви се вижда Сплит?
– Чудесен град, много ми напомня за Лисабон. Наслаждавам се на всеки ден тук.
– Познават ли ви по улиците?
– Да. Често хора ме спират за автографи. Изглеждат ми оптимистично настроени въпреки че изоставаме от Динамо. Представям си каква еуфория ще настъпи, ако станем шампиони. Надявам се да го изживея.
– Жозе Моуриньо е бил преводач в Спортинг по вашето време в клуба. Какви са впечатленията ви от него?
– Още тогава си личеше, че Моуриньо е много интелигентен човек и добре знае какво иска и как да го постигне. Футболният свят го познава само в светлината на треньорската професия, но в личния си живот той е напълно различен. Неговата философия е, че не го интересува кой го харесва и кой не, важното е да си върши работата добре.
– Наблюдавали ли сте негови тренировки?
– Миналата зима се разбрахме да посетя няколко занимания на Реал, когато съм свободен. Аз съм от хората, които не се срамуват да се учат. Всеки треньор си има собствен стил и е хубаво да познаваш работата на колкото се може повече колеги. Когато дойде паузата в първенството, със сигурност ще посетя Моуриньо.
– Колко дълго смятате, че ще останете в Хайдук?
– Поне 100 години. Шегувам се. Година или две – може и повече, може и по-малко. Всичко зависи от резултатите.
Източник: Спортал