2011-09-28 16:27:00
В представителния състав липсва изцяло работната етика
Облачно време, лек дъждец дори, сутрешен крос. В един момент идва умората,появява се криза. Тогава е важно да я преодолееш, за да продължиш напред. При положение че бягащият е добре подготвен, няма нищо по-добро от това да продължи, защото в един момент ще намери своето темпо и ще се успокои. Проблемът е, когато не си подготвен. Тогава трябва да направиш важен избор – да продължиш, надявайки се, че в един момент кризата ще отмине, или да спреш и да минеш през кратък период с ходене. В това няма нищо лошо.
Сетих се за този елементарен и дори може би абстрактен пример, когато стана ясно, че Лотар Матеус е уволнен.
ЗАЩО БЕ НАЗНАЧЕН ВСЪЩНОСТ МАТЕУС?
Добре, няма проблем, ,тадният германец", който „разваля атмосферата" в отбора и „няма никакво понятие от футбол", „даже не разбира, че бирата е нещо хубаво", вероятно трябваше да бъде сменен. Когато между отбор и треньор не се получи разбирателство, това винаги е най-лесното решение. Може би е същото като да спреш, когато се умориш. Винаги го имаш като опция и със сигурност това е по-лесното. Възникват два въпроса, които сякаш взаимно си противоречат. От една страна, защо бе назначен Матеус, когато неговите действия в националния тим не се различаваха по никакъв начин от местата, където е бил и преди? Все още не ми се иска да повярвам, че в БФС са решили, че просто ще пробват какво ще се случи. Между другото, такива бяха думите на Борислав Михайлов при представянето на германеца. Тогава реших, че просто е грешка на езика, но май си е било самата истина. Съвсем отделен е въпросът дали трябва да се правят проби в представителен отбор, или не.
Ако обаче някой е мислил, че Матеус ще се промени точно тук, в България, явно е бил сериозен наивник. Ясно бе, че ще има скандали, ще има разногласия. Причината това да е сигурно също е простичка – Матеус си е такъв, бил е такъв и такъв ще си остане. Ако това е причината да не бъде продължен договорът му, тогава защо изобщо е назначаван?
Вторият въпрос е друг.
Какви са били точно очакванията от неговата работа? Когато решиш да правиш промени, независимо какви, обичайно е поне дребно разминаване между очакванията и крайните резултати. В този случай вероятно разминаванията са големи. Добре, това, което Матеус свърши, е ясно. Но никой не благоволи да каже какви всъщност са били очакванията, за да разберем и ние защо сега договорът на човека няма да бъде подновен. Предполагам, че общият отговор на подобен въпрос би бил „отборът да играе по-добре". Но това дали може да стане за такъв период от време? Съмнявам се. Може би е хубаво да си спомним как точно се роди поколението на „четвъртите в света". Капитанската лента тогава отиде на ръката на Борислав Михайлов не защото той изпъкваше с нещо в онзи отбор, а защото имаше страхотен скандал между Стоичков и Ники Илиев. И Михайлов се оказа компромисното решение. Така че дори и онзи прекрасен отбор мина през скандал. Така се роди всъщност. От скандала се случи нещо позитивно.
НЕПРЕКЪСНАТИТЕ ПРОМЕНИ
Да се върна на кроса. При положение че един човек не е подготвен да бяга продължително, прибягва наистина до серия тичане-ходене-тичане. Но целта е да намаляваш постепенно ходенето и да увеличаваш тичането. Не е задължително това да стане бързо, но поне трябва да има някаква тенденция. Примерно през седмица разстоянията ще се променят. В нашия национален отбор нещата наистина се променят. Преди сменяхме по двама наставници в един квалификационен цикъл, сега вече са по трима. Нищо лично срещу когото и да е. Просто фактите са малко притеснителни. Може да се стигне до момент, когато след всеки два мача сменяме човека, който води отбора. Не може през един, защото УЕФА направи мачовете така, че да са по два в рамките на 4 дни. Но пък кой знае ние на какво сме способни.
Има и още нещо. Забележете как се правят нещата. Матеус бива уведомен, че няма да му бъде продължен договорът, но заместникът е временен. Човек ще си каже, че едва ли не в мачовете с Англия и Швейцария се е случило нещо извънредно, неочаквано, немислимо и това е наложило промяната. Поради което няма готов вариант за заместник. Та Матеус си е един и същ от първия ден, от първата пресконференция. Още след Беларус бе ясно накъде отиват нещата. Но за заместник не се мисли. Оставам с впечатление, че по отношение на националния отбор сякаш чакаме събитията да ни водят в решенията. И всяко се взема с търсене на краткосрочен вариант, пък после се молим той да проработи. Хубаво, Матеус явно няма да може да работи у нас, но ако се върнем към сравнението с кроса на неподготвен за физически натоварвания човек, май увеличаваме ходенето, а не тичането.
РАБОТНА ЕТИКА
В световния футбол от близо година все по-често се говори за работна етика. Съзнавам, че у нас това е понятие, което е леко неразбираемо. Не стига, че е „работна", пък и „етика". Да не би да трябва да се обичаме нещо в офиса? Сигурно така звучи на свикналите с българските стандарти за морал на работното място. Всъщност това е комбинация от всички отношения в играта, които се изискват, за да може един отбор, бил той клубен или национален, да върви напред. За съжаление на нас, българите, играта вече се превърна в нещо много повече от това, което се случва на футболния терен. И си мисля, че точно там е проблемът. Вече не можеш да имаш успех на игрището дори да имаш талант. Трябва да има и серия от други фактори, които да подкрепят въпросния талант и да го направят ефективен и работещ.
Играчът вече зависи много от медицинския екип, който се грижи за състоянието му. Селекционерът пък трудно може сам да проучи съперника, налага се да ползва скаути. Те пък от своя страна са разделени – грижещи се за съперника, от една страна, или пък търсещи нови играчи. Има сериозен екип, който се занимава с финансовата страна от съществуването на всеки отбор. Не мислете, че при националните тимове това не важи. Напротив! С новите промени на УЕФА по отношение на тв правата за квалификациите се търси ефект най-вече върху приходите на отделните федерации. Така че хората работят вече по детайлите. Някак
ТАЗИ РАБОТНА ЕТИКА ЛИПСВА В НАШИЯ ОТБОР
Тук има твърде много хора ОКОЛО тима и твърде малко в него. Дори членовете на изпълкома говорят за „тях", а не за „нас". Това си е дребен факт, но за мен е значим. Преди доста години бе модно футболистите да недоволстват, когато има подобно разминаване. Нещо като „когато бием, сме ние, когато падаме, сте вие". Това оставя доста гаден вкус в устата на хората, които следят националния отбор. Работната етика всъщност се явява единството на всички, които по някакъв начин имат нещо общо с една цел и задача.
Като продължение на тази тема ми се струва доста интересно случващото се в националния отбор. Михаил Мадански извика помощниците на ЦСКА и Левски за двата си мача. От доста време не съм виждал хора, които да казват, че са развълнувани. Светльо Тодоров и Тони Здравков очевидно ще подходят с хъс и желание. Мадански пък е един спокоен, уравновесен човек. За мен дори прекалено интелигентен за средата, в която работи. Очевидно е, че се търси спокойствие. За мое огромно съжаление не мога да предсказвам бъдещето, така че ми е трудно да изкажа дори определено мнение дали това е добър ход, или не. Но изглежда любопитен. Изглежда като правилен някак си. Покрай него се сетих и за работната етика. Посланието е ясно – ние тук няма да се делим, ще опитаме да направим нещо заедно. Ех, ако можеше и БФС да дава подобни послания, щеше да е невероятно. Но доцент Мадански показва нещо различно. Езикът ме сърби да го нарека класа, но пък се страхувам да не го урочасам. А и аз имам склонността да гледам позитивно на всяко нещо, докато не се убедя в противното. Все пак Мадански е хабилитиран преподавател и знае как да подготви нещата, така че при кроса тичането да става повече от ходенето.
Борислав Борисов/7 дни спорт