2011-10-01 10:27:00
Според легендата манчестърската одисея на Димитър
Бербатов е започнала доста оригинално – под одеялото на задната седалка
на колата на сър Алекс Фъргюсън, който светкавично го отмъкнал от ръцете
на Манчестър Сити. Така той попада в едно общество на ежедневни
злоупотреби и евтини приказки, което по своята същност е настроено
против футболисти от калъпа на Бербатов. Въпреки високия си ръст,
българинът едва ли плаши някого. Постоянно отпуснатите му рамене и
сбръчканите вежди са нещо, което е неизменна част от вида му на терена.
Което е доста далеч от очакванията, които автоматично са заложени при
всички нападатели на Манчестър Юнайтед. Особено за тези, които струват
повече от тридесет милиона паунда. Бербатов е обект на специален вид
щателно разглеждане.
Сред коментаторите и журналистите витае непоклатимо усещане, че неговият
случай заслужава такова разследване, каквото обикновено се прилага само
към селекционерите на националния отбор на Англия, редовните посетители
на публични домове и Джон Тери. Играта на Бербатов поражда у много хора
справедливо възмущение и гняв към индивида, толкова различен от
пролетарските маси на Висшата лига. Горделивият му вид, лентата за коса
(преди да я подстриже неотдавна) и лъжливите му, почти надменни движения
през сезоните, предизвикват усещането за едно предполагаемо
незадоволително представяне. Тук обаче логиката се обърква. При всяка
оценка се цитират само негативните аспекти от профила на Бербатов:
"превзетото" му отношение и "мудният" стил на игра оставят в сянка
превъзходното му докосване на топката и спиращите дъха пасове. Може би
той винаги е бил предопределен да бъде подценяван. Чистият майсторлък
без кофите пот не се цени в Англия по начина, по който се цени в другите
европейски страни. И контрастът също не помага. До кипящия от енергия
Уейн Руни и борбения Хавиер Ернандес Димитър Бербатов изглежда
най-малкото екстроверт, антитеза на късогледата идеология на английския
футбол. Той е всичко, което липсва на прозаичната монотонност на
английската атака и същевременно притежава малко от това, което тя
представлява. Безупречното докосване и прецизните пасове, които
определят играта му, са просто прекрасни, но могат да бъдат тенденциозно
забравени в тази вихрушка от тесногръдие и клишета.
Сега, когато се появява едва за кратко няколко пъти в месеца,
недооценената служба на Бербатов в Манчестър Юнайтед е напът да заеме
незаслужено мястото си в историята до Диего Форлан и Хуан Себастиан
Верон. Никой от тях обаче не е приключвал сезон като голмайстор на
Манчестър Юн и на Висшата лига. Никой от тях не е отбелязвал хеттрик
срещу Ливърпул, нито пет гола в един мач.
Висшата лига пропусна една възможност в лицето на Димитър Бербатов.
Привидно осъзнатата, предварително обмислена присъда на пресата, доведе
до подкопаване на всичките му фантастични постижения. Докато има красота в този спорт, на английския елит ще му липсват именно
футболисти, изрязани по сложния калъп на Бербатов. Това е онази
шлифовка от качества, на която се наслаждават италианците и испанците,
онзи фин блясък, който ние, англичаните, сме твърде притъпени и груби да
забележим.
Дейвид Яф-Бълейни