2011-10-05 20:52:00
Това просто е едно тъжно,
тягостно
повторение. С цикличност две години – през месец октомври националната формация на
България е пред поредния протоколен завършек на поредния квалификационен цикъл.
Разликата е само в класирането, като досега то се колебаеше между трето и
четвърто място, а сега трикольорите са
пред личен рекорд. И защо не? Аутсайдерът Уелс винаги е готов за изненади, а
нашите винаги готови да съдействат за тях. Още повече, че на прага пред
българите стоят къде по- важни неща, като сватбата на Валери Божинов например.
Събитието наистина е прекрасно, но въпросът е дали мястото и моментът са
удачни. И не е ли ясна индикацията, че на някого или на никого изобщо не му пука
за предстоящите мачове. Това според временния селекционер Михаил Мадански е
сплотяване на колектива, но иначе си е пир по време на чума или по-простичко
казано откровен цинизъм и гавра с онези останали малцина, които все още ги е
еня за държавния тим. Онзи тим, който макар и не винаги футболна сила, в продължение на поне половин век
правеше нощите безсънни, а дните на и без това достатъчо изстрадалия българин
по-леки. Онзи тим, който умееше да празнува и се забавляваше, но не само по
чалготеките и кръчмите, а и на терена. Онзи тим, който събираше по 60 хиляди и
пред тях побеждаваше световните гиганти. Сега онзи тим го няма. Има го този
тим, с тауировките, силиконовите мадами, чалгата и непукизма. Тим чието
„изграждане" започна преди 7 години и ще завърши в 5 урна заедно с Люксембург,
Лихтенщайн и Сан Марино.
А иначе, наздраве за Валери и да са щастливи
младоженците! И стига с тия мачове, дойде време за празник!