2011-11-03 08:40:00
От днес BGfootball.com започва истории, разказани от най-добрият голмайстор на България за всички времена Петър Жеков. Той е
роден на 10.10. 1944 година в село Книжовник, Хасковско. Започва
футболната си кариера в Химик (Димитовград) през 1962 г. На
следващата година преминава в Берое (Стара Загора). От 1968 г. защитава цветовете на ЦСКА. Пет пъти е шампион на България, четири пъти
носител на Купата. Голмайстор на страната с Берое (1967 год. – 21 гола,
1968 год. – 31 гола) и с ЦСКА (1969 год. – 36 гола, 1970 – 31 гола, 1972
– 27 гола, 1972 год. – 27 гола, 1973 год. – 29 гола). Носител на
"Златната обувка" (1969), "Сребърна обувка" (1970) и "Бронзова обувка"
(1973) за голмайстор на Европа. Олимпийски вицешампион от игрите в
Мексико през 1968 година. Голмайстор №97 в света. Има общо 253 гола за
ЦСКА и Берое.
Петър Жеков се чувствал като Тодор Живков в Стара Загора
В началото на кариерата си започнах да играя нещо като център-халф
както се викаше по онова време. От малък бях запален по футбола и един
ден взех та се записах да ритам в тогавашния Химик (Димитровград).
Славни години бяха. Нямаше място за централен нападател и
започнаха да ме слагат я на вратата, я в защита. Мен все ме теглеше
напред и в доста от мачовете започнах да вкарвам голове. Още тогава
започнах да играя като Франц Бекенбауер – от врата до врата. Даже мога
нескромно да кажа, че започнах да прилагам тази тактика дори и преди
Кайзер Франц. Няма да споря, но явно хората са ме оценили и още през
1963 г. преминах в Берое (Стара Загора). Там се почувствах
страхотно. Играех вече като типичен централен нападател и започнах да
бележа по 3, по 4, по 5, по 6 гола. Старозагорци, които са много
запалени по футбола, направо полудяха. Запалянковците ме носиха цели
четири пъти на ръце до дома ми, който се намираше на улица "Братя
Жекови" №72 в града. Това си бяха повече от два километра.
Феновете просто не ми разрешаваха да ходя по земята. Когато все пак ме
пускаха, аз тичах бързо у нас и се скривах в стаята си. Чаках хората да
си тръгнат. Нищо подобно. Агитката се преместваше под балкона и
започваше да скандира името ми. И така – до 2-3 часа сутринта. Беше нещо
неописуемо. Аз какво да правя. Излизам на балкона, за да ги
поздравя. Започваше страхотен рев и ръкопляскания, а аз махам ли, махам.
По едно време започнах да се чувствам като Тодор Живков по
манифестациите едно време. Махах на запалянковците от балкона си, както
Бай Тошо поздравяваше хората от мавзолея на Георги Димитров в София. В
Стара Загора се ожених още на 18 години за съпругата си София с която
живеем прекрасно и до днес. Като футболист на Берое ме взеха в родната
казарма и още докато бях войник се роди сина ми Васил. Кръстихме го на
тъста ми. Интересното в случая е, че бащата на съпругата ми беше върл
привърженик на Левски. Много спорехме, много се закачахме на футболни
теми. Когато ритах за Берое, тъст ми продължаваше да си е левскар, но
когато преминах в ЦСКА, той ме подкрепи и стана привърженик на
"армейците", а аз се почувствах много горд, че съм му повлиял в
положителна насока.
Очаквайте скоро и следващата история на Петър Жеков
Истории на дългогодишния доктор на националния отбор Мишо Илиев може да прочетете тук
Истории на администратора на националния отбор Александър Динев тук
Истории за бившия треньор на Левски Рюдигер Абрамчик тук