Петър Жеков пушел редовно на полувремето

2011-11-14 08:36:00

Легендарният голмайстор Петър Жеков пушел редовно цигари на полувремето

 

Продължаваме с историите на най-добрият голмайстор в българското първенство за всички времена Петър Жеков. Следващата отново е за престоя му в Берое.

Разказах ви, че си пийвахме биричка с Чочоолу, но аз си имах и друг един
"голям порок" по онова време. Бях страстен пушач и ги палех доста. В
младежките си години така се бях пристрастил към тютюна, че не можех да го
откажа. Най-големият проблем ми беше, че ми се пушеше много по време на мач. Не
съм го разправял досега, но сега ще кажа, че се криех на полувремето в банята
на стадиона в Стара Загора и тутакси палех цигарата. Пафках, защото имах
чувството, че няма да мога да завърша мача, ако не си взема порцията никотин.
Треньорите или не знаеха за порока ми, или се правеха на луди. Все пак играех
добре, вкарвах непрекъснато голове, отборът вървеше. Явно началниците бяха
решили, че цигарите не ми се отразяват на формата и затова ме оставяха да си
пуша. Наистина цигарите не ми пречеха. Имах силни бели дробове и тютюнът не
оказваше влияние върху тях. Тогава пафках само дълъг "Кент" – баровски,
скъпи цигари. По онова време не се намираха в нашите магазини. Купувах си ги от
чужбина. Та аз бях първо младежки национал, после ме взеха в „Б" националния
отбор, после в националния. Пътувахме непрекъснато. Където отидех си купувах от
любимия ми "Кент". Тогава синът ми беше много малък и по едно време
започна да не ме познава, защото почти не се прибирах от турнета и мачове.
Мятах се от един самолет на друг и така с месеци. По едно време съпругата ми
София започна да води сина ми на летището, за да види татко си. То и сега е
така. Футболистите пътуват непрекъснато. В ония години обаче, малко хора
излизаха извън България и ние си бяхме направо привилигировани, че можехме да
обикаляме света като спортни представители на родината си.

 

Още истории на Петър Жеков тук

 

Истории за Джиджи Симони тук

 

Истории за Саша Зимонич тук

 

Истории на дългогодишния доктор на националния отбор Мишо Илиев може да прочетете тук

 

Истории за Джон Ингълс тук

 

Истории на администратора на националния отбор Александър Динев тук

 

Истории за бившия треньор на Левски Рюдигер Абрамчик тук

Вашият коментар