2011-11-30 20:11:00
Присъдата е на проф. Димитър Пармаков, бивш международен съдия, почетен председател на АСФБ
Съдийството е един от най-спорните моменти на футболната игра. Това произтича от неограничените права на съдията за прилагане на правилата по време на игра. Поставят се под съмнение спортно-техническите и морални качества при изпълнение на неговите задължения. По понятни съображения ще се спра само на първата част от тези съмнения. Независимо че нямат професионален статут, футболните съдии трябва да имат най-добрите професионални знания за тълкуване и прилагане на правилата на играта. Свободното съдийско усмотрение и субективна преценка са фактори, които все повече се ограничават и регламентират.
През последните години съдийските комисии на ФИФА и на УЕФА се стремят да прецизират елементите на грубата игра и да въведат относително обективни и уеднаквени показатели за преценяване на нарушенията. Това се състои преди всичко в по-строго регламентиране на действията за налагане на наказания за нарушения на правило 11 – Засада и правило 12 – Непозволена игра. Формулираха се критерии за еднакво интерпретиране на нарушенията, които съдиите следва да изпълняват с оглед обективизиране на тяхната дейност. Българското съдийство полага усилия да се квалифицира и да отговори на изискванията на футбола, но въпреки това се допускат слабости.
Някои грешки се дължат на елементарно подценяване и липса на концентрация, а в някои случаи и на занижена спортно-техническа подготовка.
През изминалия есенен дял на шампионата съдийството общо взето се справи с мачовете, не допусна фрапантни грешки, свързани с ощетяване на отделни клубове. Имаше и няколко случая с подадени жалби срещу съдийството, но всичко беше в рамките на нормалното. Допуснатите грешки бяха в три направления: занижен дисциплинарен контрол, прилагане на правило 12 – Груба и непозволена игра и на правило 11 – Засада. Бих посочил три срещи, в които съдиите показаха закъснели реакции: Ботев (Вр) – Лудогорец, Лудогорец – Миньор и Черноморец – Славия. Допуснатите грешки се дължат преди всичко на подценяване на ситуациите при извършване на нарушенията. Статистически погледнато, най-много грешки арбитрите допуснаха при определяне на нарушенията за груба и непозволена игра и налагане на личните наказания – жълт и червен картон. Такива бяха допуснати на мачовете Левски – ЦСКА, Ботев (Вр) – ЦСКА, Лудогорец – Миньор и др. Бих искал да отбележа, че в много случаи претенциите на отборите за непоказан картон са неоснователни. Например във вечното дерби реферът Таско Тасков беше обвинен, че не е показал втори жълт картон на състезател от ЦСКА, но аз заставам зад съдията, защото не всички обстоятелства за налагане на това наказание бяха налице. Анализът на грешките по правило 12 – Непозволена игра показва, че голяма част от тях се допускат при нарушения, извършени с тялото и ръцете (блъскане, бутане, задържане). Затова е нужно да се заостри вниманието на съдиите в тази насока.
Имаше неправилни решения и при определяне на засадите от асистент-съдиите – на срещите Лудогорец – Левски, Славия – Литекс, Ботев (Вр) – Лудогорец. Основният проблем е концентрацията и линията на засадата. Асистентите са циклично натоварени по време на мач и това изисква както специална подготовка, така и овладяване на вниманието при внезапна промяна на игровата ситуация. Най-много грешки се допускат при бързи контраатаки и затова тъчреферите трябва да не губят концентрация през цялото време, а не само когато се играе в тяхната половина на терена. Много спорове предизвикват и ситуациите, в които топката се движи около голлинията. Дали я е преминала с целия си обем, решава асистентът. Тук е моментът да поздравя тъчрефера на мача Миньор – Локомотив (Пд), който в подобна ситуация беше избрал отлично местозаставане и и взе правилното решение.
Физическата подготовка е много важна за всеки съдия и в това отношение има какво още да се желае от нашите арбитри. Някои рефери като Христо Ристосков и Стефан Спасов имат повечко килограми, което също пречи на придвижването им по терена. Движението на съдиите е недостатъчно, въпреки че обективно те притежават по-големи физиологически възможности. Анализите показват, че нашите рефери пробягват от 5700 м до 8900 м по време на мач от "А" група докато ориентировъчните показатели, препоръчвани от ФИФА и УЕФА са 10-12 000 м. Данни от тестове с велоергометър на наши ръководещи елитни съдии показват, че средната мощност на извършената работа, пулсовата честота и кислородната консумация са в граници, показващи много по-добри физиологични възможности. И логично се поставя въпроса защо съдиите не използват възможностите си по време на мач.
Есенният дял на шампионата приключи сравнително успешно. Две срещи от последния кръг предизвикаха много коментари. Според мен обаче реферът Таско Тасков се справи с мача Славия – Черно море. Решението му да отсъди дузпа за „белите“ е правилно, защото има нарушение преди да бъде нанесен удар към вратата. На двубоя ЦСКА – Лудогорец обаче гол на гостите не беше признат, след като единият асистент Николай Ангелов сгреши, вдигайки флага за засада. Главният рефер Георги Йорданов обаче не направи фрапантни грешки, като подкрепям решението му да не даде 11-метров наказателен удар в полза на Лудогорец. През есента най-успешно според мен се представиха Станислав Тодоров (на снимката) и Ивайло Стоянов от ръководещите съдии и Николай Ангелов и Венцислав Гаврилов от асистентите. Добри впечатления от перспективните арбитри оставиха Никола Попов и Таско Тасков, както и асистентите Ивайло Милков и Мартин Маргаритов.
Източник: bgreferee.org