2011-12-14 10:49:00
Където и да съм бил, мислите ми винаги са ме теглили към Бургас и морето, обожавам ги, казва треньорът
Димитър Димитров е водил много битки, но сега води най-важната – със смъртта. Часове преди да отлети за Виена за поредния курс химиотерапия, Херо даде специално интервю за "7 дни спорт".
– Херо, явно си силен характер. Разтърсващата новина за твоето здраве не повлия на работата ти, даже напротив – ти като че ли доби допълнителен импулс.
– Работата в Черноморец ме кара да забравя за проблема. Стремя се да не мисля за него и да не изпадам в мрачно настроение и футболът ми помага много в тази насока.
– В такъв момент на преосмисляне на нещата от живота какво си казваш и повтаряш?
– Правя една равносметка и анализ какво съм направил, дали съм бил ценен за околните и дали съм оставил следа. Животът е твърде кратък и си заслужава да се раздадем за него.
– Умножиха ли се приятелите, получаваш подкрепа от цяла България?
– Бях изключително изненадан, когато от всички краища на България ме затрупаха с есемеси и обаждания, както и от чужбина. Пишеха ми дори непознати и ми даваха кураж.
– Притежаваш репутацията на най-успешен треньор в Бургас. На Никулден получи официално и званието "Почетен гражданин", наредило те до известни имена от областта на културата, науката и спорта.
– Естествено, признанието е особено за мен, оценили са ме за всичко, постигнато с бургаските отбори, а званието е със значително по-висока стойност от всички спечелени купи и медали.
– Ти си от този тип хора, които трудно могат да заменят родното място с друго, връзката ти с морето изглежда неразривна.
– Неоспорим факт. Вярно е. Където и да съм бил в България и извън страната, мислите ми винаги са ме теглили към Бургас и морето. Обожавам ги.
– "Ах, морето" и Тони Димитрова – това ли е допингът, който те зарежда?
– Тони е емблематична изпълнителка за Бургас. Всички я познават и тананикат нейните песни, а за мен те са изключителен емоционален заряд.
– Често се разминаваме в Морската градина. Близостта до брега и вълните – това ли е другото, без което не тръгва твоят ден?
– Да, а когато времето позволява, крача по алеите и вечер. Който е свикнал с подобен режим, трудно му изневерява.
– Достатъчно улегнал ли е Димитър Димитров? Какво те дразни и може да те изкара от равновесие?
– Като че ли всичко си идва на място с годините, но и сега не мога да бъда безразличен и не понасям лъжата, липсата на коректност, корупцията и слугинажа. Срещу тях няма как да бъда апатичен.
– Стремиш ли се да гледаш философски на живота?
– Все повече. Особено сега, когато водя битка за него.
– Накъде сме се запътили българите? През последните годините като че ли има духовно обедняване. Някак си хората оскотяват.
– Аз мога да те опровергая, защото съзрях у хората, когато обявих моя проблем, как като гейзер изригна неподозирана, може би стаена през годините доброта и човещина. Явно те си остават константна величина, а животът е този, който ни прави много различни.
– Съжаляваш ли, че приключи рано като футболист?
– Явно съдбата реши така. Множеството контузии и операции ме ликвидираха като играч, но затова пък по-рано навлязох в занаята. Както е казал народът – всяко зло за добро.
– Ако трябва да избираш отново, с какво би се захванал?
– Изключено да е с нещо друго. Просто не се виждам в друго амплоа. Целият ми живот е погълнат от футбола.
– Има ли някакво неписано правило, че големите треньори са защитници?
– Сега ме караш наистина да се замисля върху този факт. Може би има някаква връзка, защото защитниците са приучени повече да мислят и да четат играта като цяло, но професията изисква комплекс от качества и най-вече ерудиция и интелект.
– С какво е по-различно сегашното поколение футболисти?
– Те притежават друга ценностна система. Има много повече изкушения, на които не могат да устоят, докато по мое време нямаше за какво друго да мислим освен за футбол
Бяхме на терена, на улицата и по дворовете почти по цял ден, а сега е невъзможно с три часа работа да очакваме чудеса на терена.
– Треньорският занаят те направи длъжник на семейството.
– Никой не може да върне времето, когато съм бил далеч от дома, децата, близките. Това няма как да се компенсира, но аз съм правил жертви за тях и затова са ме разбирали.
– Ще избере ли синът ти Виктор твоя път?
– Искам той да избере сам своя път. Да не се съобразява с името на баща си. Мога да му помагам единствено със съвети и да го напътствам. Виждам, че се развива добре при юношите, но има още много какво да учи.
– Внучката Деа те направи изключително щастлив.
– Това невероятно създание е най-важният човек за мен сега. Всеки, който се любува на внуци, знае за какво говоря.
– Чувстваше ли се отшелник в Саудитска Арабия, беше там на два пъти?
– Ако трябва да бъда откровен – да. Бих се сравнил със затворник в златна клетка. Като изключим четирите часа на ден на стадиона, през останалото време потъвах в суперлукс, но ми беше някак празно…
– Синият цвят ли е твоята слабост?
– Черноморец, Бургас, морето. Някои опитват да спекулират за отношението ми към Левски. Оборвам ги със статистиката, че няма друг треньор в България, победил Левски с различни отбори.
– А Реал М или Барселона?
– Категорично Барселона. Луд фен съм на каталунците и Пеп Гуардиола и съм безкрайно доволен от победата срещу Реал на "Бернабеу" с 3:1 в събота.
– През годините Бургас има своите шампиони по волейбол, баскетбол и хандбал. Стои ли изразът "Мисията невъзможна", когато стане въпрос за футбола?
– Това е моята мечта – бургаски отбор да стане шампион, стига нещата да се решават изключително и само на терена. С чисто спортни средства. През 1997 г. всички ни сочеха като най-добрия състав, изповядващ модерен футбол, но останахме втори след ЦСКА.
– Посланието ти за Коледа?
– Към всички – да бъдат здрави и добри и да се обичат.