2011-12-23 13:25:00
Със самопризнанието на доктора на ЦСКА Мирчо Крайнов бе
намерено обяснението за употребата на забранено вещество от Костадин Стоянов.
Или по-скоро бе намерена изкупителната жертва в скандала, така че футболният
клуб хем да изпроси по-малко наказание за защитника, хем предвидливо да се
застрахова за опасността още някой от "червените" играчи да изгърми с
положителна допинг проба.
Че всички професионални спортисти взимат непозволени стимуланти, е една от най-добре
пазените мръсни тайни в съвременното общество. Това хем е ясно на абсолютно
всеки, хем (почти) никой от замесените не си позволява публично да наруши
закона на мълчанието. Светът на спорта в това отношение си прилича с Коза
Ностра, защото макар и наказанието към предателите да не е смърт, то на тях им
се създават всевъзможни проблеми – питайте бившия вратар Харалд Антон Шумахер,
който след болезнено откровената си автобиография "Начален сигнал" бе
изхвърлен от националния отбор на Германия и се принуди да продължи да
кариерата си чак в турския Фенербахче, докато страстите утихнат.
На световния шампион по културизъм от 1997 Янислав Тачев се приписва
остроумната фраза "В днешно време и шахът не е чист". Чест му прави,
ако наистина го е казал, защото е напълно вярно.
Още от деца бъдещите спортисти са захранвани с разнообразни медикаменти,
сред които ефедринът, с който бе хванат Диего Марадона на Мондиал′94, е един от
най-невинните. Особено в силовите спортове "зобта", както наричат
забранените субстанции, крие много рискове от физически и понякога психически
изменения в организма на атлетите.
А в най-популярния спорт – футбола, са показателни смъртоносните инфаркти
през последните години на млади мъже в отлично здраве като Марк-Вивиен Фое,
Миклош Фехер и Антонио Пуерта. Допингът действа именно така – посяга към
съкровените запаси от енергия на организма, в резултат на което ставаш
по-издръжлив, по-бърз, по-силен, но понякога органите не издържат на
свръхнатоварването.
Само че защото всички взимат допинг, не можеш да си конкурентноспособен и да
не го правиш. Получава се омагьосан кръг, от който единственият изход би бил да
се сложи край на лицемерието и институции като МОК и ФИФА да легализират цялата
химия в професионалния спорт. Пък нека в аматьорския контролът да бъде
истински, а не като сега, когато не се знае дали така наречените "допинг
ченгета" имат задачата да разкриват или да прикриват, а употребата на
непозволени стимуланти често се използва като оръжие към провинили се с нещо
неудобни спортисти.
Лекарите, работещи с даден клуб или спортист, пък хем трябва да ти дадат
правилните хапчета за върхови постижения, хем да направят така, че да се
"изчистиш" и да не те хванат.
Ето там може би е грешката на д-р Крайнов, обвинен от изпълнителния директор
на ЦСКА Венцислав Живков в "некомпетентност, некадърност и незнание".
Само че самопризнанията на медика приличат на онова писмо миналата година, в
което някакъв фен се извиняваше, че бил псувал ръководството на клуба…
Изобщо, подходът в случая е познат за следящите творчеството
на пернишко-титанското управление при "червените". А и самият Живков,
бивш началник на полицията в близкия до столицата град, със сигурност има голям
опит в подобни оперативни разработки…
Ивайло Стоименов/sport.webcafe
Заб.: Заглавието на BGfootball.com