Годината, в която България прокопа дъното

2011-12-24 10:32:00

В тъмните мутренски години през 90-те радостите за
българския народ бяха твърде малко. Във времената на хиперинфлация, рекет,
некадърни и крадливи управници, едно от малкото удоволствия на обикновения
човек бяха победите на националния отбор. Четата на Димитър Пенев, в която
водещи имена бяха световни звезди като Христо Стоичков, Емил Костадинов, Любо
Пенев, винаги намираше начин да вдигне националното самочувствие в онези
времена. Но малко по малко тези успехи започнаха да изчезват, любовта към
националния отбор се превръщаше в раздразнение, за да се изроди до пълна апатия
в последните години. Липсата на "трикольорите" от големи форуми в
последните години тежеше, но винаги се намираше и по нещо малко, за което да се
хванем, за да кажем, че годината на националите не е била чак толкова лоша. Все
имаше капчица оптимизъм.

Но не и през 2011 г. Годината, в която националният отбор записа най-трагичното
си представяне и със сигурност можем да кажем – годината, в която започна да
копае дъното.

Само какво начало на годината!

Когато измина 2010 г. си мислехме, че по-зле няма накъде. Но
индикациите, че лошото тепърва предстои започнаха само по-малко от два месеца
след началото на 2011 г. В началото на февруари националите имаха наглед
рутинна контрола с Естония в турския курорт Анталия. На пръв поглед – нищо
необичайно. Но този мач се превърна в най-големия скандал, който разтресе
"трикольорите", заради съмненията, че крайният му резултат е
манипулиран. Съдиите на мача бяха извадени от футбола завинаги, а ФИФА
анулира крайния резултат от тази контрола. Манипулаторите бяха разкрити. За щастие, оказа се, че нашите футболисти
нямат нищо общо с измамата, но петното, което мафията остави върху тима ни,
трудно ще се изчисти.

И дойде ред на посредствеността

Дали този скандал даде негативно отражение върху играта на
националите ни през годината, само можем да гадаем. Факт е обаче, че след него
те записаха само една победа за цялата 2011 г. и тя беше в контрола – като
гости на Кипър.

В евроквалификациите имахме някакви илюзорни шансове до
последните три мача. Те дойдоха след равенствата с Швейцария
в София 0:0 и срещу Черна
гора в Подгорица 1:1. Това обаче си останаха само малки изблици на отлепяне
от дъното, но не и трайна тенденция. Последваха катастрофални резултати и
нелепа серия от пет поредни загуби. Последователно станахме жертви на Беларус, Англия,
Швейцария, Украйна и дори Уелс. Отборът се срина тотално в класацията на ФИФА и
стигна историческото си дъно – 85-о място в ранглистата. Дотогава не
бяхме падали толкова ниско, но явно и за това беше дошло времето. Така от
среден по сила европейски отбор, се превърнахме във футболно джудже, което дели
мегдан с Антигуа и Барбуда, Тринидад и Тобаго и всякакви други екзотични
държавици с население колкото Люлин.

Скандал до скандала, мила моя майно, льо

Не стигаше шумотевицата от скандала с манипулирания мач, ами
и вътре в отбора явно нещата не вървяха добре. Дрязгите между играчите не
спираха, колективът сякаш рухна. Опитите за сплотяването
му чрез няколко бири доведоха до още по-голям скандал и вълна от откази от
националния отбор. Станислав
Манолев и Благой Георгиев си стегнаха багажа, но поне първият реши да
се върне. Да видим обаче дали всичко е забравено и дали ще има отново мир в
тима.

Сбогом, моя любов

 

След тези скандали и уникално слаби резултати, най-малкото,
което можеше да се случи, беше
да си тръгне селекционерът Лотар Матеус. Германецът не беше уволнен, защото
трябваше да му се плаща неустойка. Просто договорът
му не беше подновен и той си замина. Така футболът
у нас вече нямаше да му пречи на светските изяви, на поредицата нови
гаджета и на посещението на тенис-турнири в най-екзотични точки на света. След
него временно на поста застана Михаил Мадански. Той
бързо се опари и си се върна начело на младежкия национален отбор, нищо че
се спрягаше и за постоянен вариант за мъжкия. В началото на ноември дойде и
новината, която може би всички очаквахме. Любо Пенев, извел Литекс до
титлата миналия сезон, беше
назначен за селекционер на "трикольорите". Може би последен шанс
за спасение? Може би единствената възможност да изплуваме от посредствеността?
Предстои да разберем.
 
Ясно е само, че задачата на Любо ще е повече от тежка. Той
влезе с обещания за желязна дисциплина и високи критерии. Дано ги изпълни,
защото и сега българинът има нужда от обединителната сила на националния отбор.

 

Иван Опренов/Sportni.bg