2011-12-27 20:20:00
Продължаваме с историите на най-добрия голмайстор в българското първенство за всички времена Петър Жеков. Следващата е свързана с намесата на правителството в спорта.
Най-хубавите ми години като треньор преминаха в ЦСКА. Тогава бях
помощник и отговарях за нападателите на тима. Учих на майсторлък не кой да е, а
Христо Стоичков, Емил Костадинов и Любослав Пенев. Показвах им как да застават,
как да се пласират в наказателното поле, как да играят с глава.Тогава се
тренираше яко. Започвахме сутрин в 8 часа и с кратка почивка откарвахме
вечерно време до 8 часа. Цели дванадесет часа. Нямаше глезотии и лиготии както
е сега. Ицо, Емо и Любо бяха много амбициозни момчета. Те и тримата си бяха
поставили за цел да играят в големи европейски отбори и постигнаха мечтите си.
В началото ме нервираха много. По едно време бях прегракнал от викане по тях. Карах
им се непрекъснато. Крещях им, хоках ги. На тренировките все нещо се издънваха,
все нещо се извиняваха, все нещо не вършеха както трябва. Затова реших да им
направя специално упражнение. Един вид като наказание. Слагах топката в центъра
на терена и започнах да ги карам да целят с шут напречната греда на вратата. Не
празната врата, а напречната греда. Който го направеше, беше свободен. Другите
продължаваха да тренират до припадък. Помня, че имаше дни в които палехме
лампите на базата в Панчарево, защото се стъмняваше и продължавахме. Аз лично
целех гредата от първи или втори път. Първоначално Ицо и Любо си мислеха, че е
много лесно, но после видяха доста зор с това упражнение. Костадинов беше
най-зле от тримата и тренираше на игрището до най-късно. Оставях го сам, криех
се и гледах дали няма да кръшне и да избяга без да е уцелил гредата. Емо се
оказа много сериозно момче и си тръгваше единствено, след като изпълни
условието. Това "мъчение" продължи повече от месец и половина. След
това и тримата подобриха много точността на удара си и започнаха майсторски да
целят гредата. Години по-късно Христо Стоичков, вече звезда на Барселона, ми
каза в прав текст: "Бат′ Петьо, просто си нямаш и представа какви псувни
сме те псували заради пустото целене на гредата с шут от центъра. Ама добре, че
ни караше да го правим, защото сега в Барса от 50 метра му я качвам на Ромарио
на носа и той я вкарва без проблем".
Специално за Ицо мога да кажа, че в
той имаше т.нар. заешка мускулатура – не можеше да се наведе напред и да си
пипне пръстите на краката. Тази уникална мускулатура го караше да тръгва рязко
на пета и да отвява бранителите с невероятен спринт. За пасовете и головете му
мога нескромно да твърдя, че съм дал нещичко и от мен. Това се отнася и за
Любо, и за Емо. Тях амбицията и огромния труд ги направи големи. За съжаление
днешните играчи мислят повече за неща извън футбола и затова сме го докарали до
това дередже.
Още истории на Петър Жеков тук
Истории на Светослав Бърканичков тук
Истории на дългогодишния доктор на националния отбор Мишо Илиев може да прочетете тук
Истории за Джон Ингълс тук
Истории на администратора на националния отбор Александър Динев тук
Истории за бившия треньор на Левски Рюдигер Абрамчик тук