2012-01-19 23:53:00
За ЦСКА винаги се е говорело, че е визитката на българския футбол пред
света. Най-титулуваният клуб у нас се слави не само с титли, купи и
европейски подвизи. В последните 20 години "червените" волно или неволно
си спечелиха още едно прозвище – "магнит за звезди". Дали обаче това е
точно така?
От години в ЦСКА се повтаря една и съща ситуация.
Залязващи звезди или определяни като бъдещи такива, биват прилъгани да
подпишат с "армейците". Следват гръмки заглавия и репортажи в медиите,
високопарни изказвания на клубното ръководство и свръхочаквания от
футболната общественост в България.
Голяма част от феновете пък изпадат в делириум от подобни трансфери и
започват да валят закани – "Този редовно ще наказва Левски", "Новият ще
изяжда нападателите", "С тези титлата ни е в кърпа вързана" и така
нататък.
За жалост на всички "червени" фенове в 90% от случаите,
пристигащите с визитки на световни звезди играчи, се оказват куци коне.
Футболисти, дошли на "Армията" за да прибират тлъсти суми, разхождайки
се по терена. Или защото вече не стават за големия футбол или защото
реално никога не са ставали.
Трансферните бомби в ЦСКА започнаха
да падат през вече далечната 1990г. На "Армията" заигра колумбиецът
Бернардо Редин. Само няколко месеца по-рано нападателят бе играл на
"Мондиал-90" и вкара два гола. Визитка, която дотогава не бе виждана в
България. Изигра 13 мача за ЦСКА, в които вкара само 3 гола. Ако единият
не бе срещу Левски за 1:1, "червената" агитка нямаше и да го запомни с
нищо.
След това в продължение на няколко години през ЦСКА минаха
знайни и незнайни чужденци. Естествено, никой не остави трайна диря след
себе си. Най-много по 1-2 гола в дерби с Левски или в Европа.
Сензационно
през 2002г. в ЦСКА дойде голмайстор от Английската висша лига. Още един
колумбиец. Хамилтън Рикард, който бе отбелязал 33 гола в 92 мача за
Мидълзбро бе посрещнат като месия. Очакваше се да разхвърля защитниците
по терена и да скъсва мрежите на противниковите вратари във всеки мач.
Да, ама не. Само 3 гола в 12 мача с "червената" фланелка. Да не говорим,
че колумбиецът се затрудняваше с движението по терена, заради своите
100 кг. Не помогна с нищо на ЦСКА и логично бе освободен. След това
смени една дузина отбори и никъде не показа, че наистина е роден
голмайстор.
През 2003г. ЦСКА отново засенчи всички на трансферния пазар. На "Армията" дойдоха световните
шампиони с Бразилия до 17 години – Лео Лима и Родриго Соуса. Футболисти, за които ЦСКА плати
огромна
за българските стандарти сума – близо 2 млн. лева. На кариоките обаче
нещо не им хареса в ЦСКА. Постоянно се оплакваха, че са гладни, уморени
или пък им бе студено. Странно как двамата бяха винаги гладни, а качиха
по 10 кг. за краткия си престой в ЦСКА. Но най-много ги притесняваше
факта, че взимали недостатъчно пари и то нередовно. Изтърпяха двойното
унижение с по 0:3 от Галатасарай. Изтърпяха и отпадането от Торпедо
(Москва), след което си събраха багажа и избягаха. Ей така, без да се
обадят на никого. След това ЦСКА бе осъден от ФИФА да плаща за играчи,
които не са помогнали грам на отбора. Впоследствие Лима мина през
Маритимо и Порто, за да обиколи почти всички бразилски отбори. Соуса пък
стигна до гръцкия Панатинайкос.
Истински бум предизвика
трансфера на Беноа Кое в ЦСКА. Това стана през 2004 г, когато носителят
на Купата на УЕФА с Интер (1998г.) подписа с "червените". От френския
халф се очакваше да бъде истински диригент в средата на терена и да
донесе нова порция европейска слава на ЦСКА. Е, не оправда напълно
очакванията, но наистина допринесе много за 30-та титла във витрината на
клуба. 35-годишният французин изигра 15 мача, вкара и 1 гол на Пирин
(за Купата на България). Не тичаше много, но пасовете му бяха перфектни.
Прибираше тлъста заплата, след което завърши кариерата си в швейцарския
Сион. За да понатрупа още малко пара.
Някъде по времето на Кое в
ЦСКА се подвизаваше и Маркос Чарас. Младежки национал на Аржентина,
където играе рамо до рамо с Карлос Тевес и Хавиер Масчерано. Афиширани
бяха големи амбиции за бъдещето на левия бек. Не бе железен защитник и
няма да се запомни с почти нищо. Изигра 25 мача за ЦСКА, в които
отбеляза 4 гола. Един от малкото чужденци, които се задържаха повече от
година на "Армията".
През 2006 г. ЦСКА хвърли поредна трансферна
бомба. Този път от "Армията" напазаруваха директно от Барселона. Новото
попъление се казваше Франсиско Мартос. Каталунците тъкмо бяха спечелили
Шампионската лига и визитката на испанеца не бе за изхвърляне. Левият
защитник обаче изигра едва 8 мача за "червените". Не показа някакви
впечатляващи качества и набързо му бе показана вратата.
Още едно
аржентинче, носещо прозвището "Новият Меси" премина набързо през
Борисовата градина. Става дума за Лукас Трекаричи. Той обаче бе по-добър
във финтовете на тренировките, отколкото в сериозните мачове.
Едно
от малкото гръмки имена, които оставиха диря в ЦСКА, бе това на Янис
Зику. Румънският голмайстор наниза цели 13 попадения за един полусезон и
от ЦСКА нямаше как да го задържат. Корейският Поханг плати 2,3 млн.
долара, за да си осигури услугите на румънския национал.
Сега на
дневен ред в ЦСКА е трансферът на Карлос Диого. Уругваецът идва с гръмка
визитка – бивш футболист на Реал (Мадрид). Дали е откритието на сезона
или поредният куц кон, ще покаже само времето. Но само при положение, че
Дуци Симонович му намери място на терена и не се скара с него.
Тодор Петров/агенция Sportline