2012-02-12 20:31:00
Президентът на БФС – Борислав Михайлов, днес навършва 49
години. Бившият вратар и настоящ член на изпълнителното бюро на УЕФА
даде интервю пред в. Монитор, в което говори за проблемите и
бъдещето на родния футбол.
– Г-н Михайлов, според вас накъде върви българският футбол от януари миналата година досега?
–
Българският футбол няма как да е оазис в пустинята. Когато генерално
нещата не са добре не само у нас, но и в целия свят, футболът също
страда. Не искам никой да забравя или да се прави, че не знае, че
Българският футболен съюз не получава никакво финансиране от държавата.
За разлика от всички останали спортни федерации. Подобна ситуация е без
аналог в Европа. Благодарение на ФИФА, УЕФА и спонсорите успяваме да
поддържаме един приличен бюджет и се движим напред. В последните години
поне срещаме разбиране от правителството и от министър-председателя
Бойко Борисов, благодарение на което сме съвсем близо до стартирането на
проекта за национална футболна база. Това е нещо, което ще остане за
поколения сред нас.
– Какъв е изходът за националния отбор, който се срина надолу във всякакви класации?
–
Изходът може да бъде само един – класиране на голямо първенство. Ние
като федерация правим всичко възможно това да се случи. Осигуряваме
най-добрите условия за подготовка на отбора, работим в перспектива и за
младежката и юношеските формации. Финансираме и подпомагаме теоретичните
разработки в областта на подготовката на млади футболисти, съвсем
наскоро треньорската школа издаде Концепция за изграждането на млади
футболисти, от която може да се ползват всички детско-юношески школи у
нас. Правим всичко възможно в условията на криза да се грижим не само за
настоящето, но и за бъдещето на футбола след нас. Нещо, което може би
ще се разбере от хората, но след години.
– Смятате ли, че трябва да се започне с нови хора или има още "хляб" в сегашните играчи, за да се отблъснем от дъното?
–
Личното ми мнение не е най-важното в случая. Треньорът има пълната
свобода да взима решения и да преценява как да действа оттук нататък.
Естествено аз като президент съм му казал какво мисля, когато сме
дискутирали различни теми, но крайното решение си е негово. Пък и аз
никога не съм се бъркал на нито един треньор за избора му на футболисти.
– Играл
сте рамо до рамо с Любослав Пенев, вярвате ли, че той ще успее да
направи силен национален отбор и че ще удържите юздите на звездите?
–
Ако не вярвах, нямаше заедно с моите колеги от Изпълкома да го поканим
за селекционер на националния отбор. Любо е млад, амбициозен и
енергичен, има ясна концепция какво трябва да се направи и я следва.
Федерацията го подкрепя и затова му гласувахме доверие с договор 2+2 г.
– Отчитате ли като грешка назначението на Лотар Матеус начело на българския отбор?
–
За онзи момент това бе правилно решение. Не бяхме опитвали с чужденец
начело на отбора, а Матеус е безспорно име в световния футбол. По мое
мнение той е и добър треньор или поне има качествата да стане такъв, но
по различни причини досега не го е постигнал. На базата на резултатите и
играта, която показа националният отбор под негово ръководство обаче,
оставането му и през тази година беше невъзможно.
– Матеус
ви нарече лъжец из германските медии. Според него сте се били разбрали
за договора му и "сте си стиснали ръцете", а след това не сте искали да
го подпишете. Каква е истината?
– Аз се разделих приятелски с
него в София, стиснахме си ръцете с усмивка и си пожелахме взаимно
успех. Лотар не използва в разговора с мен такива думи по мой адрес.
Какво е коментирал после пред медиите и дали наистина го е направил, не
знам. Аз казах и на него, както и на вас, журналистите: "Принципна
договорка за удължаване на договора му постигнахме, но след трите
последователни загуби от Беларус, Англия и Швейцария, а и след създалото
се напрежение в отбора, мнението на повечето членове на изпълкома беше,
че Матеус не трябва да остане като селекционер". Това е истината.
– Защо
според вас се губи връзката между детско-юношеските школи и мъжките
отбори? Не трябва ли да се засили работата в тази посока?
–
По принцип този въпрос трябва да зададете на собствениците на клубове.
Обикновено те търсят бързи резултати и дори да имат талантливи играчи в
школата, не им се дава шанс да се развият, защото няма кой да ги чака да
натрупат опит и да се докажат. Нека не забравяме, че икономическата
криза допълнително свива възможностите за инвестиции в школите. Ние като
федерация помагаме с каквото можем, както в случая с концепцията, но от
този извор на знания трябва да има желаещи да черпят. Не може насила да
ги накараме да работят по нея и да обръщат внимание на децата.
– Пречи ли големият брой чужденци в българските клубове за реализирането на нашите футболисти?
–
Откакто аз съм президент, няколко пъти намалихме разрешената бройка
чужденци извън ЕС. Не мисля, че това е причината за застоя. Проблемът не
е толкова в самите чужденци, колкото в техните качества. Трансферите
трябва да имат смисъл, вдигайки нивото на отбора, а не да се правят само
заради самите трансфери.
– Какви промени трябва да
претърпи формата на първенствата, за да се вдигне нивото на футбола у
нас? Трябва ли например в "А" група да останат 10 отбора? Защо
непрекъснато се сменя форматът на "Б" групите?
– Вярвам, че
оптималният вариант за "А" група е от 16 отбора, каквато е била
традицията през повечето време през годините. Времената обаче сега са
други и може би наистина ще трябва да опитаме да свием формата. Ще го
направим с колкото се наложи, тъй като виждате, че за клубовете става
все по-трудно да покрият критериите за професионален футбол. В "Б"
групите положението е същото: отбори се отказват в движение, започват
без да са сигурни, че ще могат да завършат сезона. В един момент бяхме
притиснати от обстоятелствата и решихме, за да запазим формата и да
попълваме групите, да се изиграят тези баражи. Това може би беше излишен
компромис, който няма да повторим повече.
– През миналата
година станахме свидетели на редица скандали около черното тото в
Турция, Румъния, Гърция. Отбори бяха вадени от евротутнирите и наказвани
в шампионатите им. Какво ни пази нас в България от подобни скандали?
–
Нямам представа. Никъде в изброените от вас държави федерацията не
действа на своя глава. Първо се провежда разследване, събират се
доказателства, произнася се съд и федерацията съответно накзава
виновните допълнително по своя правилник. Ние буквално преди дни
препратихме поредното писмо от УЕФА с няколко мача от "А" група, които
са предизвикали вниманието на съответните служители в Нион. Предишната
преписка от прокуратурата с подобни мачове беше закрита поради липса на
доказателства. Не знам какво ще стане с тази.
– Смятате ли,
че позициите ви като член на Изпълкома на УЕФА помагат на България
малко или много да оставаме все още встрани от бурята с черното тото?
–
Федерацията и държавата работят активно в борбата с черното тото и през
миналата година по наша инициатива беше променен законът, така че
участието в такова деяние бе криминализирано. Каквото се изисква от нас,
го правим. Ако бъде доказано престъпление, държавата ще вземе мерки,
ние също като федерация ще накажем замесените.
– Стоичков беше назначен за треньор на Литекс. Според вас той ще (ви) създава ли ядове със своя темперамент и остър език?
–
Пожелавам на Христо успех, защото ми е приятел, но в същото време го
предупреждавам да спазва наредбата на БФС, за да не се налага колегите
от комисиите да го санкционират.
– Вече разкрихте, че синът
ви Николай Михайлов ще остане в Твенте до лятото. Когато го прибрахте
от стадиона след един мач Левски – Вердер, предполагахте ли тогава, че
ще си стъпи на краката и ще стане добър вратар, какъвто е днес?
–
Николай мина през много трудни мигове и в момента дори не му е лесно.
Защото живее сам, далеч от близки и приятели. Но аз се гордея
изключително много с него и винаги съм вярвал, че притежава качествата и
таланта да стане голям вратар. Негова заслуга си е, че успя да узрее
като характер много бързо, да разбере какво иска и да го преследва
упорито. Сбъдва си целите една по една, стискам му палци да е здрав и
щастлив занапред и да продължава да се развива все така.
– Как може да се промени българската публика, така че да няма разрушения, бити, скандали, вандалщини?
–
Тази промяна няма как да се случи изведнъж. Тя става постепенно и
мисля, че у нас се получава. С малки изключения, но тях ги има
навсякъде, не само в България.
– Какво промени в живота ви
изборът ви за член на изпълкома на УЕФА? С какво точно се занимавате на
този пост и какво правихте при последното си посещение в Швейцария?
–
Налага се да пътувам още повече отпреди. Естествено постът, който
заемам, носи личен престиж, но и авторитет за целия български футбол.
Ние имаме в момента рекорден брой членове на комисиите в УЕФА и това не е
малко. А иначе като шеф на комисията по футбол и плажен футбол и като
първи зам.-председател на футболната комисия в УЕФА работата е много. В
изпълнителния комитет се обсъжда бъдещето на европейския футбол за
години напред, тенденциите, сътрудничеството с ЕК и Европейския
парламент, проблемите… Всеки член си отговаря за ресора, но е свободен
да изрази мнение и по всяка от дискутираните теми.
Васил Койнарев/в. Монитор