2012-02-13 18:13:00
И то защото баща му беше в треньорския щаб, добавя новият състезател на Симитли
Антонио Михайлов прекара 3 години в школата на Милан. След това в кариерата му имаше застой, а сега той окончателно се завърна в България, където през пролетта ще играе в Септември (Симитли). Той говори пред нас за 3-те години, прекарани в школата на гранда от Милано и за бъдещите си амбиции.
– Антонио, как се стигна до трансфера ти в Септември (Симитли)?
– Аз по принцип съм роден тук, в Симитли. Градът е малък, почти всички се познаваме. Познавам президента, треньора и половината момчета в отбора. Първо са говорили с баща ми. След това се разбрахме бързо.
– Подписа ли вече договор? И как те приеха новите ти съотборници?
– Все още не съм. Предполагам, че скоро ще подпиша сигурно до лятото, пък после ще говорим. А иначе от съвсем скоро съм в отбора и не мога да се оплача от отношението на другите към мен.
– Как се разви кариерата ти след напускането на школата на Милан?
– Имаше варианти да продължа в нискоразредни отбори в Италия, но аз не исках. Миналия сезон бях за малко и в Сливен.
– Какво стана там?
– Играх два мача през есента и след това много момчета разтрогнахме през зимата. Проблемите там вие ги знаете сигурно по-добре от мен – финансови. Нямаше пари. Сега, така да се каже, съм в изходна позиция и ще трябва да се доказвам.
– Нямаше ли вариант да играеш и в Швейцария?
– Това беше веднага след като напуснах школата на Милан. През май ще станат вече 2 години, откакто си тръгнах от Милано. Имаше вариант да премина в Локарно. Тогава мениджър ми беше Емил Данчев. Не знам защо не се получиха нещата. Аз харесах отбора, те също харесаха мен, но до трансфер на се стигна. Сега в момента нямам мениджър.
– А защо не успя да се наложиш в Милан?
– В първия отбор на Милан се пробива много трудно. Барселона е единственият клуб в света, който години най-високи цели и налага свои юноши. В Милан последният наложен юноша е Паоло Малдини и то защото тогава баща му е бил треньор в клуба. Много момчета, които са в школата на Милан, предварително знаят, че нямат шанс да пробият при мъжете. Политиката на клуба е такава, че гонят високите си цели с опитни и доказани футболисти.
– Разкажи нещо повече за школата на Милан – за условията там и за треньорите, с които си работил.
– В школата на Милан изкарах три прекрасни години. Работил съм с Албериго Евани, Франко Барези и Валтер Де Веки. Клубът разполага с 11 терена и около 20 автобуса, с които ни взимаха преди тренировки и ни прибираха след тях.
– Поддържаш ли връзка с другите българи в Италия – Ради Кирилов, Михаил Иванов, Андрей Гълъбинов?
– Е, разбира се, как да не поддържам. С Ради Кирилов се знаем от деца и постоянно си говорим. Доколкото знам при него нещата се развиват добре. Играе редовно за втория отбор на Киево, където е капитан, а и за първия вече изигра 2-3 мача за Купата на Италия. И при Михаил Иванов мисля, че нещата не се развиват лошо. Сега е в Пиаченца, преди това беше във Фоджа при Зденек Земан. Андрей Гълъбинов мисля, че още е собственост на Ливорно и беше преотстъпен в Соренто. По принцип за младите играчи в Италия е трудно. След провала на националния им отбор на световното първенство през 2010 г. приеха някои правила, стимулиращи младите играчи. В серия "С" задължиха клубовете да пускат като титуляри поне трима италианци под 21 години. Има и финансови стимули и за клуба, и играча.
– Оттук нататък какви са твоите цели и на отбора ти? Септември е близък с Левски. Надяваш ли се при добро представяне да отидеш на "Герена"?
– Естествено. Всеки млад български футболист се надява да отиде в отбор като Левски. А иначе тук, в Симитли, целта ще бъде само една – да останем в групата.
Здравко Гюров/в. "Меридиан мач"