2012-03-06 09:49:00
Настане март,
Слънце над Манчестър изгрее,
Подписи обсипят договора Бербатов,
Данчев сияе, Дия се смее,
Съра вече и титуляр го пуска…
Нова теория все повече намира място из задимени кафенета и кръчми на София. Хората
опитват да си обяснят защо втората най-обсъждана фигура в държавата (наздраве,
господин премиер!) продължава да е периферен играч в Манчестър Юнайтед. Понеже
сме българи, понякога обсъжданията имат доста нездрав характер. Не всеки е чак
толкова искрено щастлив да види Бербатов да успява. Затова сега е удобно време
да вкараме виц и насмешка в ситуацията му на твърда резерва.
Но по-важното е: Какво наистина се случва с най-добрия футболист,
който сме показали на света през новия век?
Та тази нова теория за Митковото положение е следната. Вече е март и трябва
да влезе в сила клаузата към договора на нападателя, с която Юнайтед
автоматично удължава контракта за година. В нея обаче са записани сума
подточки и условия, сред които може би има и такова за брой изиграни мачове
през последния сезон преди активирането на клаузата. Вероятно тази цифра е
обвързана с една друга – на финансовите условия на новото споразумение. С други
думи – ако Бербатов изиграе 20 мача като титуляр, новата му седмична заплата ще
е с 10-20 хиляди по-висока. А ако, както се случи, е резерва в еди какъв си
процент (над 50 примерно) от двубоите, запазва досегашното си възнаграждение, а
може би дори приема намаляване.
Не е теория на конспирацията. Такива случаи историята помни предостатъчно.
Разбира се, че клубният интерес е по-важен от този на един играч. Освен това
Бербатов е деликатна тема за Юнайтед и с това, че трудно може да бъде
„избит" като инвестиция. Негова продажба през лятото би донесла най-много
десетина милиона, на фона на 30-те, платени преди 4 години. А и за да има
продажба, клаузата все пак трябва да влезе в сила. Защото ако през юни Бербатов
няма договор, той си заминава като свободен агент.
Може и да е само теория. Защото има и тенденцията Бербатов да играе основно
в мачове от категорията „задължителни" за отбора. Не го виждаме срещу
Челси, Арсенал, Ливърпул, Тотнъм и Манчестър Сити. Влиза обикновено срещу
Уигън-ите и Стоук-овете на Висшата лига, където с лекота вкарва и прави нещата
да се случват. Явно Фъргюсън е сортирал играчите си на отряди, всеки със своята
мисия и готов за определени мачове. Ще има тежка битка в Ливърпул – трябва му
кореецът Парк, който не спира да тича и след края на мача. Трябва му Рууни,
когото могат да ритат и блъскат, без това да наруши вътрешния му мир и
душевност. Трябват му Скоулс и Гигс, които дори на преклонната си за футбола
възраст някак намират сили да издържат на най-тежкото напрежение. Рутина и
опит.
Все пак би било хубаво насред лошото, ако теорията се окаже вярна. Защото
след влизането в сила на тази прословута клауза, Бербатов би трябвало да
заиграе по-често.
В неделя знаково се срещнаха Тотнъм и Манчестър Юнайтед, двата отбора
представили българската деветка на Англия, а и на света. Тъжно е да се сетим,
че допреди четири години той бе нападателят, около когото на Острова се пишеше
и коментираше всяка седмица. Как отигравал топката като с ръкавици, какъв гол
вкарал, колко асистенции имал. Сега дори вестник „Манчестър ивнинг нюз" го
позабрави. Не че на Бербатов му пука, той отдавна е над суетата да види името
си във вестника. Дори напротив, страни от медийни изяви. Но е притеснително, че
футболът, който играе, е далеч от очите на хората. Дано след историческия
месец март отново го виждаме повече на терена, отколкото горе на зида,
където седят резервите на „Олд Трафорд".
В противен случай може би е време за промяна. Защото краят е далеч, Бербатов
има поне 4-5 години футбол в краката си. Те са доста свежи, защото напоследък
основно тренират, нямат натрупана умора от маратона от мачове. И могат пак да
заиграят както си умеят, но някъде другаде.
Март дойде. Чакаме отговорите.
Дидро/webcafe.bg