2012-04-25 08:31:00
Бразилецът дойде почти инкогнито у нас, а в момента истерията към него са обсебили половината ни страна
Денят е 16 юни 2011 г., мястото – летище София. Стоя на терминала за пристигащи пътници, за кой ли път чакам нов футболист на ЦСКА. Топла вечер е, колеги почти няма. Само още един екип на спортна медия също отброява минутите до кацането на самолета от Букурещ. Посрещаме някой си Жуниор Морес. Или Мораеш – спорим как точно се пише на български името на въпросния нападател, идващ да се пробва на “Армията”. Няма голямо значение, всеки ден от въпросното лято започва и свършва с друго ново попълнение на “червените” – Янис Зику. Той е голямата звезда, Мораес е по-скоро допълнение.
Ето го Жуниор, подава се от вратата, дърпащ малък куфар и с още един човек, който го придружава у нас. Единственият фотограф щрака разпалено около него, момчето мига на парцали, като че ли е учуден от медийното присъствие, колкото и да рехаво. Спира се пред мен и колежката, но е доста кратък: “Един приятел ми каза за ЦСКА, това е голям клуб”. Въпросният приятел е любимецът на Сектор Г Велизар Димитров, който се познава с Мораес от общия ми период в Металург (Донецк). Бразилецът вече знае колко голям е ЦСКА, но ние нямаме представа, че такъв е и самият Жуниор. Близо година, след като той стъпи за първи път в България, вече няма човек, особено на “Армията”, който да се съмнява в това. Мораес дойде почти инкогнито у нас, а в момента истерията, култът към него, са обсебили половината ни страна, “червената” част от нея.
Само за няколко месеца бразилецът направи това, което други не могат с години в ЦСКА. На терена е истински лидер и водещ голмайстор, обедини феновете и ги накара с играта си и действията извън терена, да го обичат така, както отдавна не са обичали футболист на клуба. Именно заради това Морес вече е една от легендите на 31-кратните шампиони, дори без да е вдигнал и един трофей. Манията по него завладя милионите привърженици на най-успелия ни футболен клуб, направо става грандиозна в размерите си. След всеки мач хората се тълпят пред съблекалнята с голямата цел да го докоснат, да се снимат с него, да вземат автограф, да му подарят нещо. С това не могат да се похвалят много футболисти у нас. Да накараш феновете да те обичат безрезервно, да имаш запазено място в сърцата им завинаги, е далеч по-ценно постижение от каквито и да било медали и купи. Жуниор го направи. Именно този 25-годишен чужденец стана лицето на любовта във футбола ни, изпълнен с толкова много омраза.
Мораес и ЦСКА са двете половини на голямото “червено” сърце, което бие в гърдите на всеки един мъж, жена, момче, момиче, дете, определящ себе си с тима, стъпвал 31 пъти на върха у нас, записал името си в историята с паметните мачове в Европа. Жуниор ни показа как се обича един отбор. И бе логично тази любов да се върне като бумеранг при него. И сега истината е такава, че “армейските” запалянковци обичат бразилеца толкова, колкото самия клуб.
При Мораес няма фалш, няма лъжа. Това е неговият чар. Всява респект и възхищение с топка в крака. Уважение с поведението си, с действията, когато свърши мача. След всеки свой гол Мораес целува или посочва с пръст емблемата на ЦСКА, която защитава истински и докрай. Ако не е негово попадението, отива и показва към трите звезди, греещи на фланелката на съотборинка му. Кара и той да я целуне, да отдаде чест. Ето това е един истински “армеец”, такива трябват на ЦСКА! А не разни заплатаджии, само отбиващи номера.
В момента звездата, водещият футболист, голмайсторът, сърцето, обединителят, всичко в ЦСКА, е Жуниор Мораес. Клубът има неистова нужда от този голям футболист и човек, който печели още и още симпатии с всеки изминал ден. А голямата задача на ръководството е да направи така, че още дълги години феновете да се тълпят пред съблекалните, чакайки Мораес. Продадат ли и него, започнат ли Димитър Борисов и Иво Иванов отново да сънуват финикийските знаци, ЦСКА остава с половин отбор и половин сърце. Топката пак е в полето на “Титан” и да внимават как ще я отиграят. Защото този път е категорично ясно, че няма да мине без ответна атака. “Червена” България има идол, за който ще се бори до последно. Както той за нея на терена и в живота. Неговото име е Жуниор Мораес!
Материалът е публикуван в goshonews.wordpress.com
––––
* Стани фен на ЦСКА във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com