2012-07-14 08:57:00
Жестока журобаджанащина, потресаваща наглост и тотално неразбиране на играта властва на Армията
Славата на ЦСКА неведнъж е била използвана за трупане на всякакъв вид дивиденти. Откакто "Титан" пое издръжката на клуба в края на 2008 г. тази тенденция достигна неподозирани нива. Куцо, кьораво и сакато бе пробвано за управленец, а в крайна сметка страдаше единствено гранда. От първия – Пенко Пенков до последния – Георги Павлов, някакви лаици се въртят в медииното пространство, без да го заслужават. Тези хора не подобриха с нищо състоянието на клуба, дори напротив. Единственото за което успяха да допринесат е ЦСКА да стане нарицателно за училище за самозвани футболни разбирачи.
В нормалните клубове на ключови позиции се назначават най-заслужилите. Било то легендарни треньори, футболисти или методисти, но хора показали, че разбират играта. Разбира се и с нужния характер и ореол на лидер. Така е обаче в белия свят. На забуления от храсталаци стадион "Българска армия" принципът е съвсем друг. Жестока журобаджанащина, потресаваща наглост и тотално неразбиране на играта. Това са трите ключа, които могат да ти гарантират ръководен стол в най-големия български клуб.
Колоната поведе някой си Пенко Пенков. Не се изненадвайте – пълен анонимник за футбола, с правно образование. Но пък притежаващ най-важното – дружка на Димитър Борисов и компания. Воаяжът му на "Армията" очаквано не продължи дълго. А започна обещаващо и до болка познато. "Фен съм на ЦСКА от дете, не пропускам мач. Имам сантименти" и прочие неща, на които отговаря половината население в България. Защо тогава Гошо от Каспичан не стане изпълнителен директор на ЦСКА, запитаха се феновете. Пенко се поразмота няколко месеца на "Българска армия" без да свърши кой знае какво и безславно си замина. Причината бе още по-култова от тази за назначението му. Оказа се, че имал малко дете и журналистите го притеснявали, звънейки му следобяд. Друг проблем беше картотекирането на Тодор Тимонов и Николай Манчев от Ботев. Дреболии, с които Наско Сираков би се справил за неповече от 10 минути.
Последва ново нефутболно назначение – Атанас Караиванов. Бившият журналист, приличащ на кротко агънце, логично бе схрускан от конкуренцията. Човек, неможещ да стъпи на малкия пръст като авторитет на ръководители от ранга на Наско Сираков и Андрей Желязков. Накрая направи единствения си смислен ход – разкри помията "Титан", която до днес залива ЦСКА. Ето само част от съобщението до медиите: "Исках да работя във футболен клуб, а се оказа, че съм постъпил в лудница. Трябва да си пожелаеш работа в ЦСКА, за да си припомниш колко е хубаво да не си там. На феновете, които носят червената идея в сърцето си, ще кажа само едно – това не е ЦСКА! Има само един човек, който може да се справи в тази ситуация – Пегъзий Музовски."
Две години по-късно тези думи се превърнаха в болезнена истина и Караиванов трябва да бъде поздравен за тях.
Следващата грешка на Димитър Борисов и Иво Иванов бе Емил Костадинов. Най-накрая футболен човек, но един от най-неподходящите за този пост. Костадинов никога не е бил харесван от Сектор Г заради странния си характер и липса на видима привързаност към клуба. Тези качества му попречиха да се реализира на поста. Костадинов е свързван с едни от най-черните периоди на ЦСКА в най-новата история. Отнемането на лиценза, времената с Гьоре Йовановски и Павел Дочев, доведените орди бракувани италианци и т.н. Поредната проба на "Титан" също се оказа грешка и уволнението дойде преди година. Така текучеството се запази, а клубът продължаваше да не върви.
Въпреки цялата въртележка, един човек се оказа бесмъртен на "Армията". Култовият Венцислав Живков, чиито циркове не спират вече четири години. Флагманът на футболните лаици, които управляват играта у нас. Стигна се до парадокса, ЦСКА да не може да картотекира играчи без подписа на Живков. Понастоящем всички важни документи на 31-кратните шампиони се подписват от името на Живков. Той се явява лицето на ЦСКА по света и у нас. За безконечните му лъжи, обещания и изхвърляния няма да припомняме. Те са до болка познати на феновете. Неслучайно Венци бе окичен с прякора Спектакъла. Олицетворение на цирка ЦСКА при "Титан".
Напоследък Живков си намира достоен конкурент за приза "най-некадърен и нагъл управник в ЦСКА". Отнякъде бе изровено лицето Георги Павлов. В началото помагаше за кондиционната подготовка. Като бивш лекоатлет явно разбира от материята. Но последвалото назначение като търговски директор вече смърди. Поредното приятелче на Гърнетата дойде да довърши ЦСКА. В началото Павлов си знаеше мястото, но постепенно реши да се възползва от звездния си миг. Този г-н Никой за футбола започна да дава акъл на Стойчо Младенов, а единственият резултат бе тоталния разкол в клуба. Недопустимото му поведение така и не е отчетено от шефовете и Павлов продължава да се плюнчи от името на ЦСКА. Треньорът на тима дори се принуди да постави ултиматум за неговото уволнение, но шансът това да се случи е колкото Станко Йовчев да бъде изгонен. Димитър Димитров пък вече си замина заради него. Каубоя е може би единствения човек, доведен от боклукчиите, който свърши някаква работа и наистина обича ЦСКА. Само че такива днес в Борисовата градина не виреят. За да има място за змиите.
Така "Титан" не просто не направи нищо за ЦСКА, а доведе хора, които да топнат главата още по-надолу в блатото. Мечтаните ръководители, които от поне 20г. са дефицит за клуба, все още са далеч. Хора с позиция, като Георги Илиев и Стефан Орманджиев, са държани настрана. Те са тези, с които ще дойдат добрите трансфери, подобренията по базата, назначаването на качествени треньори, медийните трикове срещу конкуренцията. Всичко, за което е нужен някои истински "червен" Наско Сираков. А не Пегъзи-тата на "Титан".
Васил Хаджийски/Спортлайн
* Заглавието е на BGfootball.com