2012-07-18 11:00:00
Лятото е сезонът за почивка в големия футбол. Тези, които играха на европейското, се препичат на плажове и разпускат на яхти. Лесно можете да ги видите, дори не само в жълти медии. Че такива като Франк Лампард, да речем, който пропуска финалите в Полша и Украйна, още се размотава насам-натам. Заслужена почивка – човекът спечели Шампионската лига.
От друга страна елитните отбори стартираха подготовка и почнаха да се отправят към Америка и Азия на турове за овации и печелене на пари. Да, така е в големия футбол.
Разгарът на лятото стои по съвсем друг начин за българските тимове. Заради дереджето ни да започваме участието в евротурнирите още от първите фази, нашите тимове подновяват тренировки още през юни, а горещите страсти с трансфери, проби и мачове на Стария континент се разгарят през отпускарския и горещ юли. Някои дори не стигат до още по-отпускарския август в Европа. Такова е положението.
Поради факта, че в България стойностите и критериите във всяка една област са размити и често напълно фалшиви, истинското мерило си остава Европа. И ако по отношение на икономиката и политиката в Евросъюза нещата понякога са конюктурни и до хората достигат противоречиви послания, във футбола грешка няма. Много скоро ще разберем кой докъде е в любимата игра това лято. Идват изпити посред лято. Часът на истината скоро ще удари.
Лудогорец
Абсолютният дебютант в евротурнирите спечели и трите големи отличия в българския клубен футбол през 2012 г. След триумфа със Суперкупата собственикът Кирил Домусчиев обяви новата цел. Всъщност я повтори – влизане в Шампионската лига, ако не сега, най-късно до една година. Доста смело за новак.
Казаното по-горе, че сега идва време за истинския футболен изпит, с най-голяма сила се отнася за Лудогорец – в много по-голяма степен отколкото за ЦСКА, Левски и Локомотив (Пловдив). Защото клубът дръзна да прави революция в родния футбол. Защото, освен напълно заслужените отличия и прекрасен футбол, зад титлата му стои сянката на съмнението от съдийски реверанси и едно юношеско полягане в Перник.
Виж, в Европа миньорски реверанси няма да има, а реферите в най-добрия случай свирят каквото видят. Нека бъдем реалисти – като начало на Лудогорец стига да отстрани Динамо (Загреб). Всичко по-нагоре ще е бонус за клуба и за българския футбол. Ако родният шампион преодолее хърватския, всички неверници вече ще трябва да млъкнем и да отдадем заслуженото на Разград, Петев, Домусчиев и т.н. Шампионската лига изглежда нереална цел сега.
ЦСКА
За нас не е важен българският шампионат, а Европа. Това бе мото на ЦСКА дълги години, даже десетилетия. Да, обаче настъпиха тежки времена за армейците. За 20-ина години успехите им в турнирите са скромни за претенциите на клуба и неговите фенове, които в момента го удариха само на чествания на годишнини от стари триумфи. Това е най-голямото доказателство за девалвацията на ЦСКА.
„Червените” имат шанс да отстранят Мура (Словения), но по-нататък ще им е доста трудно. Трябва да се надяват на благоприятен жребий в следващата квалификация. Клубът едва оцелява, прави селекции на всеки полусезон, сменя базразборно треньори и директори, тресе се от скандали и интриги… Искате ли една прогноза: при отпадане в Европа, собствениците ще сменят Стойчо Младенов така, както направиха с Милен Радуканов през миналата година. Има вече готов заместник – един италианец, който в момента работи като спортен директор или нещо подобно.
Левски
„Сините” изглеждат отборът с най-солидни шансове за пробив от българското каре. Заради традицията от последните години, заради навреме направената силна селекция при запазен гръбнак на тима, заради амбициозния и поне досега знаещ какво прави нов треньор… Е, през миналата година изненадаха и самите себе си срещу Спартак (Търнава), а те специално никога не са застраховани от европровал.
За Левски и ЦСКА участието в турнирите ще е катализатор на целия сезон. Ако нещата потръгнат добре, двата родни гранда (или единият поне) ще направят силна есен, която може да се окаже решаваща в битката за титлата този път. Ако ли не, чакат ни познатите кадрили…
Локомотив (Пд)
Клишето „достойно представяне” срещу Витес най-точно приляга на шансовете на „смърфовете”. За жалост положението на Лаута подозрително напомня на ситуацията отпреди година в столичния съименник. Николай Гигов изостави своя Локомотив след отпадането от Европа срещу Шльонск. Сега Коко Динев говори подобни неща – за продажба и т.н. Чудо срещу Витес може да спаси временно „черно-белите”. Ако ли не, в локомотивската част на Пловдив най-малкото едва ли ще имат сили да поддържат темпото си от миналата година.