2012-07-28 08:41:00
Участието на разградчани в Шампионската лига върна бизнесмена в реалността и му показа, че сега е моментът за наистина сериозни решения
Учудваща е уникалната способност на българина да не използва даденостите си. Я ще си направим зимните курорти на 100 км от София, при положение, че имаме планина до столицата, я ще построим бетонни затвори на плажа, вместо да се радваме на чистотата му. Ще си разрушим църквите, ще подарим древните останки на иманяри. Ще оставим футбола на… Разград.
Да, от една година подобно нещо се случваше и във футбола ни. Мощният олигарх Кирил Домусчиев реши да избяга от тризвездния ЦСКА за да отиде в затънтения Разград. Със сигурност подобно решение е имало своите плюсове. А може би е било неизбежно, след като на няколко пъти го взе и друг голям бизнесмен като Гриша Ганчев. Признавам си, с възхищение гледах детския ентусиазъм с който Домусчиев градеше футбол на място, където играта няма никакви здрави корени. Започна се начисто и всичко бе изпипано до последната подробност. Планът сработи благодарение и на слабата конкуренция, и Лудогорец вдигна титлата у нас. С изключение на минутите след мача с ЦСКА през есента, Домусчиев остана все така ентусиазиран и съзидателен. Показа го и благотворителният мач с Витоша (Бистрица) преди началото на тази кампания. Да видиш как един мултимилионер се съблича по екип с риск да стане за смях наистина може да те накара да вярваш в детското и чистото и… наивното.
Дотук с емоциите, дойде време за истината, която напоследък връхлетя Домусчиев със страшна сила. Участието на Лудогорец в Шампионската лига върна бизнесмена в реалността и му показа, че сега е моментът за наистина сериозни решения. Първият шамар дойде в дебюта в евротурнирите. Не, не си мислете, че той бе на терена. Там, благодарение на Ивайло Петев, Лудогорец отново изглеждаше (почти) безупречно. Ударът бе по трибуните. Несериозно е на мач от Шампионската лига, да не бъде напълнен стадион с капацитет 7000 зрители. Несериозно е т.н. ултраси на тима да са не повече от 200 човека, сред които 100 жени и момичета. Несериозно е на 100% песните им да са заимствани от ЦСКА и Левски, със смехотворно прекроен текст. Всичко това не е европейско, то завинаги ще остане регионално. Та дори градско, защото тези 7000 места можеха да бъдат запълнени от цяла Североизточна България. А не бяха. Причините са много, но фактите са по-важни. Лудогорец просто си остана някъде в Делиормана, на местното ниво, на което завинаги ще остане Литекс. Сигурно си спомняте, как през първия силен сезон в Ловеч, стадионът почти на всеки мач бе пълен. Знаете и каква е ситуацията сега. Несъмнено това ще се случи и с Лудогорец. Само че на Гриша Ганчев му трябваха 15-ина години да го разбере, а Домусчиев има уникалният шанс да спре безмислената инвестиция още сега и да я пренасочи другаде, където си заслужава.
Ако само това беше проблемът, ок, но от него произлизат още няколко. Първо, на Мишел Платини не му трябва отбор, който не може да напълни стадион за 7000 души в групите на Шампионската лига. В съвременната ситуация, в която всичко е маркетинг, УЕФА гледа отрано да отреже мераците на подобни ентусиасти. Лудогорец няма никаква история, едва от година е в елита, а сега пък иска и при най-богатите. Е, няма как да стане. При липсата на сериозна тежест на този клуб, съдиите също си позволяват (не)волни грешки. Та какво му пречи на някакъв си чех да пореже тим, чийто хардултраси са жени и деца. От какво да го е страх, от какво да е респектиран? Същото и в Загреб, където дойде вторият голям шамар. Колко фена подкрепиха Лудогорец? 50, максимум 100, които не се чуха нито веднъж по време на срещата. А от другата страна е публика, която като ревне се чува чак до Сплит. Ами разбира се, че ще има продължение до гол. Тези неща, Домусчиев бе подценил. И бе пропуснал факта, че с ЦСКА или Левски, тази мечта можеше да се осъществи. Защото никой не може да ме убеди, че с тази перфектна организация, този надарен треньор и тези футболисти, но и с три звезди върху емблемата и 3-4000 фена зад гърба си, ЦСКА нямаше безпроблемно да победи посредствения Динамо, например с 2:0 на "Максимир". Или с Левски да направи същото на враждебния за всички гости "Герена". И никой нямаше да посмее да го замеря или обижда.
Кой губи от всичко това преливане от пусто в празно? Разбира се, футболът ни. Вече нямаме отбор в Шампионската лига, пълният с генетични заложби ЦСКА пък е обречен в Лига Европа заради безумното си управление. Нито едните са щастливи, нито другите. Ето как българинът не използва и малкото си марки. Каквито са ЦСКА, Левски, Ботев. И вместо да има национална стратегия, то тя става регионална. За да си остане винаги такава. Защо след като пътят вече е проправен, ние тръгваме да строим нов? Всичко това ще отнеме прекалено много време. Да, благодарение на правилната работа, Лудогорец вероятно ще постигне някакви успехи в Европа занапред. И какво от това, феновете му ли ще станат истински, или традициите? Просто моделът "Литекс" е неизбежен. А годините пропилени. Както и всичко останало, освен "Гнездо на орли". Ето затова трябва да се ползват тези регионални градчета. Единствено и само за бази за подрастващите.
Истинският футбол е другаде. В София, там откъдето Домусчиев вече си тръгна. И където повече отвсякога има нужда от такъв като него. А той пък има нужда от ЦСКА за да съумее да сбъдне мечтите си. Дано да го осъзнае час по-скоро. И двете силни страни да се намерят. За да спре да губи футболът ни.
Васил Хаджийски/Спортлайн
––
* Стани фен на Лудогорец във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––